НАЧАЛНА | ПРЕДИШНА (стр.2 от 3) СЛЕДВАЩА | ПОСЛЕДНА 16. Университетите:
- въвеждат модели на обучение, при които студентът е в центъра на учебния процес (student-centered learning – студентът е активна страна в търсенето на знание, а не негов пасивен получател);
- вземат предвид резултатите от обучението при разработване на учебните планове;
- постепенно въвеждат Европейската система за трансфер на кредити и осигуряват гъвкаво прилагане на модулното обучение.
Правителствата трябва да привлекат университетите при разработване на националните и европейски регистри на квалификациите. Те трябва да бъдат подробни, да поощряват институционалното обновяване, а срокът за разработването и синхронизирането на терминологията им - достатъчно дълъг.
17. Приоритет в Болонския процес е социалното измерение, университетите разширяват достъпа на малцинствата до образование и научни изследвания за да информират обществото, че работят срещу неравнопоставеността при висшето образование. Правителствата премахват законовите пречки за осъществяване на тези идеи.
18. Стимулирането на мобилността на студентите, академичния и административния персонал и европейските схеми на финансиране за студентите с най-големи финансови нужди са основни задачи на Болонския процес. Правителствата трябва да решат проблемите с визовите ограничения, социалните и пенсионни осигуровки и разпоредбите за пазара на труда, които възпрепятстват мобилността.
Академичните календари трябва да се синхронизират.
19. Университетите отчитат ролята на студентите като пълноправен партньор в процеса и се стремят към нейното засилване в бъдеще.
20. Университетите утвърждават европейското измерение по редица начини - въвеждат съпоставими учебни планове, съвместни курсове за придобиване на степен, използват европейско финансиране, разширяват знанията за различните култури, призовават правителствата да приемат подходяща политика за езиково обучение в училищата.
21. Университетите осигуряват образование на студентите от всички степени, базирано на широка научна основа и според обществените нужди от научна и технологична информация.
22. Университетите поощряват научните изследвания разработвайки институционални стратегии за това при оптимално използване на наличните ресурси. Разнообразните им профили гарантират сътрудничеството им с различни партньори.
23. Университетите подкрепят създаването на Европейски съвет за научни изследвания с и призовават правителствата и ЕС да го направят по-скоро в периода на Седма рамкова програма. При добрите практики от Шеста рамкова програма в някои страни, правителствата осъзнават необходимостта от Национални фондове за научни изследвания.
24. Съществува напрежение между увеличаването на научно-изследователската работа в университетите и обучението, базирано на научни изследвания.
25. Докторските програми изискват натрупване на знания чрез научни изследвания и трябва да отговарят на нуждите на пазара на труда. Те отговарят на 3-4-годишна целодневна работа, разширяват се съвместните програми, а докторантите се възприемат и като студенти и като научни работници в началото на своята кариера със съответни права.
26. Приемането на Европейска харта за научните работници насърчава научната кариера в Европа с цел предотвратяване 'изтичането на мозъци'.
27. Университетите призовават правителствата за по-големи автономия и финансиране, които са съществени за тяхната качествена работа.
28. Университетите налагат своя вътрешна култура на качеството според институционалните си мисия и цели. Процедурите по външно осигуряване на качеството се градят върху партньорството между университети, студенти и национални власти.
29. Балансът между автономията и отговорността на университетите се постига чрез процедурите по институционален одит, адаптирани към съответните институции (техния профил и мисия) и национални култури. Той е насочен към стратегически подобрения и европейското измерение (чрез европейски екипи за оценяване) на процеса.
30. За въвеждане на процедури по качество на европейско ниво си партнират 'четирите Е-та' (ENQA, ESIB, EUA и EURASHE5). ЕАУ подкрепя доклада на ENQA от Берген, стандартите и насоките за осигуряване на качеството, създаването на Европейски регистър на агенциите за осигуряване на качество и Европейска комисия за регистъра.
31. Европейските университети не получават достатъчно финансиране и от тях не може да се очаква да бъдат силно конкурентни в глобален аспект. Страните от ЕС отделят за висше образование наполовина по-малко от САЩ. Лисабонските цели са амбициозни, а финансирането за наука и висше образование е в сериозна стагнация.
Университетите използват обществени и частни източници на финансиране и водят структурна дискусия с ключовите фигури за това.
32. С цел по-добро финансиране университетите проучват добрите практики, засилват лидерската си роля в обществото и своето професионално управление.
33. Университетите участват в стратегическите дебати за своята роля в Европа на знанието. Те призовават правителствата да гледат на бюджета за висше образование и научни изследвания като на инвестиция в бъдещето. Те приветстват диалога по този въпрос, започнал в Глазгоу и отправят посланието, че силна Европа се нуждае от силни университети.
НАЧАЛНА | ПРЕДИШНА (стр.2 от 3) СЛЕДВАЩА | ПОСЛЕДНА