09 / 2008 - 20/11/2019 11:49

ИЗДАНИЕ НА ДАРБИ - ВАШИЯТ КОНСУЛТАНТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ В ЧУЖБИНА

                          


 

 

 

 




ГЛАВНА СТАТИЯ - АРХИВ

140
Да даряваш увереност /Инициативата/

(Дата: 2008-12-15) || (Брой: 09 / 2008) || Автор: ДАРБИ

В навечерието сме на светли празници, пропити с много вяра, надежда и любов, вдъхващи оптимизъм и увереност. Всяка година с нетърпение очакваме тези дни, за да отворим душите си за доброто. То, обаче, няма нужда от празници, няма нужда от поводи. То трябва да се създава ежедневно.
За шеста поредна година през месец май 2009 ще се проведе конкурс за стипендии на английското бординг училище Brookе House College. Инициативата за тези академични стипендии за български ученици е на партньора на колежа в България Консултантска къща за образование в чужбина “Дарби”. За шеста година “Дарби” ще подадат ръка на тези, които търсят нова възможност. За шеста година ще запалят коледни свещи през май за няколко български семейства.
 Екипът на в. “Взор” успя да проведе интервю с Тома и Виктор Томови. Тома и Виктор- стипендианти на колежа.Те са в България за своята ваканция и майка им Мариана не може да им се нарадва.

 


Защо решихте да получите средно образование в чужбина?

Виктор: Смятам, че нивото на средното образование в България е незадоволително, а и видях коренната промяна в брат ми, който замина година преди мен- сега е много по-организиран, по-усмихнат, по-позитивен. Разбира се-решението беше на цялото семейство, но аз не съжалявам.

Тома: Всъщност бях изправен пред дилема. В ХІ-ти клас се разболях и имах две възможности пред себе си- да повтарям класа в България и завинаги да нося клеймото “повтаряч”-независимо по какви причини, или да уча две години А Level в Англия. Избрах второто-явих се на изпитите и успях.

Как разбрахте за конкурса?

Мариана: Посетихме Европейското изложение “Отворени врати за образование в чужбина” през м. януари, но при толкова много хора не успяхме да споделим проблема си. Отидохме на консултация в офиса на “Дарби” и там ни дадоха жокер. А Level би осигурил конкурентна позиция на Тома. Получихме необходимите съвети в точния момент. Бяхме информирани за много и различни възможности. Първоначално се насочихме към друг колеж- по-престижен и Тома беше приет, но за съжаление, ректорът отказа да приеме българин след лошото поведение, демонстрирано от по-рано учило там българско дете. Нека всеки българин мисли за това как се представя в чужбина, защото това се отразява на всички. Всъщност мисля, че Бог си знае работата. Брук хауз е по-топъл колеж, по-близък до настройката на чужденците. Все пак това е бординг училище. За нас „Дарби” означава пътеводна звезда.

Какво преживяхте при първия си досег с новата среда?

Тома: Първите една- две седмици беше голям гърч-нови хора, нови разбирания, нови правила за движение.

Виктор: Въпреки че брат ми беше вече там, на мен не ми беше по-лесно. Всеки си има свои задължения.

Промениха ли се отношенията ви с приятелите ви в България?

Тома: Всъщност не. По-голямата част от тях също вече учат в чужбина и ние поддържаме връзка по скайпа. Имам възможност да сравнявам.

Какви са условията в колежа?

Тома: Искам да кажа на всички да не очакват условия като в петзвезден хотел. Условията са добри-не са спартански, но няма нищо ненужно. Това ти помага да се концентрираш върху целта.

Как стигна до този начин на мислене?

Тома: Просто е- в България гледах много телевизия, а в колежа нямам телевизор. Има само в общата стая, а ти нямаш време да идеш до там, и след две седмици вече си наясно, че той не ти е нужен. Като приказката за моркова и тоягата-първо някой държи моркова на тоягата пред теб, за да го следваш, а после сам започваш да си поставяш моркова пред себе си и да преследваш собствените си цели. Принуден си от обстоятелствата докато се научиш.

Мариана: Може би аз преживях най-драматично първата ни среща с условията в училището. В къщи сме осигурили всичко за децата и изведнъж виждам една стаичка малка като коридорче с легло и бюро. Разплаках се и дори казах на съпруга ми, че искам да си взема детето. Но когато го посрещнах на аерогарата след няколко месеца видях свободен човек-изправен, усмихнат, спокоен. Тогава той ми каза:”Мамо, обичам България, но няма да приема отново зверското натоварване на психиката от агресията на околните”.

Виктор: “Опознай родината си, за да я обикнеш!” Трябва да се отдалечиш и да си „починеш” от нея, за да я видиш и отстрани.

А вие-родителите, пораснахте ли?

Мариана: Не знам дали изразът е “пораснах”. Има една песен на АББА-какво ще направиш с децата си. Идва момент когато детето се отделя и става самостоятелно, а ти се питаш достатъчно ли си дал? Животът се случва докато правим планове. Децата започват друг етап от живота си. Ти също трябва да навлезеш в нов етап.

Как се чувствате сега?

Тома: Като всички по-големи ученици живея в къща с още трима-четирима души. Всеки си има самостоятелна стая, но холът, банята и кухнята са общи. Хубавото е, че има правила-писани и неписани. Когато някой каже „имам да уча-не искам купон” купони няма. Миналата година, когато Симеон кандидатстваше в Кеймбридж, няколко месеца се съобразявахме с това. Аз съм първият, който го видя с писмото, че е приет, в ръка. Много се радвам за него.

Усещате ли се като българска общност в колежа?

Тома: Да. Ние сме вече двайсетина души и си помагаме. В Ученическият съвет има трима българи и ние предложихме да се изготви списък от самите ученици кой в коя дисциплина е добър и може да помогне на другите в подготовката й като посочи и начин за връзка.

Виктор: С англичаните е по-различно. Те са много практични. Не отпускат ресурс да се чувстваш като у дома. Имаш задача- изпълни я! Това е и позитивно, но и недостатък.

Тома: Любезни са, но поставят граници. За пръв път там чух преподавател да ме нарича “сър”. Ти казваш как да се обръщат към теб и преподавателят приема и не коментира. Има взаимно уважение между учители и ученици. Има възможност за дискусия, но няма отстъпки. Има ред. Класовете са малки и всеки учител знае целите на учениците си и се съобразява с тях. Първото нещо, което те питат, е какви други предмети учиш. Ние сме мотивирани да учим, ефективни сме и вървим напред.

Към каква специалност сте се насочили?

Тома: Ще продължа традицията. Родителите ми са юристи и ще следвам право.

Виктор: Икономика. За мен тя е като игра- можеш много да спечелиш.

Разделяме се с двете момчета и сме сигурни, че ще успеят. Те са получили и заслужили най-големия дар-увереност в себе си и за тях вече няма прегради.

И през май може да бъде Коледа!

175
Удължени срокове за кандидатстване във Великобритания – прием 2016
(Дата: 2016-02-02)
164
ЗА КУРСИСТИ, КОИТО ТЪРСЯТ СЕРИОЗНА IELTS, TOEFL, SAT, FCE, CAE ИЗПИТНА ПОДГОТОВКА
(Дата: 2014-04-14)
152
Помощ от ДАРБИ за кандидатстване в чужбина
(Дата: 2013-10-14)



Copyright @ 2007-2011 Vzor.org by Developers.bg
Последно обновяване на сайта: 5/04/11