193

Едно, две , три.....единайсет, дванайсет! Матури!

(Дата: 2009-06-17) || (Брой: 06 / 2009) || Автор: ДАРБИ

Преди всичко- необходими ли бяха матурите? Категорично 'да'! Поне от десет години Европа ни приканва да ги въведем. Къде от страх, къде от ясно съзнание за упадъка на българското образование българските образователни министри отлагаха във времето това решение. С влизането ни в ЕС 'ножът опря о кокала'- българските дипломи не се признаваха в европейските държави-членки на съюза. Оказа се, че лишаваме нашите знаещи и можещи деца от възможност за добро образование в чужбина. Затова доста набързо, без цялостно изработена стратегия за мястото и ролята на матурите, те бяха въведени.
Резултатите не закъсняха- голям брой скъсани и то при условие, че 23 точки от 100 са достатъчни за тройка. В Западна Европа летвата е поставена на 50 или 60 точки. Какво ли щеше да бъде, ако и ние бяхме приели това? И веднага отговора- виновни са учителите.
Нещата, обаче, са доста по-сложни и изискват цялостна реконструкция на образователната система. Преди всичко матурите не трябва да бъдат задължителни. Те трябва да са само за онези, които искат да продължат образованието си в по-горна степен.
И тук се натъкваме на първия препъни камък, защото това би означавало отпадане на кандидатстудентските изпити, подготовката за които са сериозно перо за много преподаватели и висши учебни заведения. Ще кажете-повечето висши учебни заведения обявиха прием по матури. Вгледайте се в списъка! Сериозните висши учебни заведения са обявили за такъв прием единствено специалностите, за които няма желаещи, а това не са особено атрактивни специалности. Измислените висши учебни заведения, в които дипломите се дават, предлагат всякакви специалности, но никакво бъдеще.
Аргумент да не се признават матурите е, че изискванията за прием се различават. Той има основание. Тестът не може да бъде критерий за знания, за мислене и за добър изказ. Той е твърде удобен за преписване.
Само за сравнение ще напомним, че премина изпитната сесия на Cambridge International Еxaminations Board в Дарби Колидж. За втора поредна година български ученици се явяват на британски матури, като част от обучението си в първата британска A-level програма в България. Колежаните на Дарби полагат по два изпита по всеки от избраните от тях четири предмети. Всички изпити, с изключение на този по математика, изискват писане на есе или изчерпателен отговор, за да се видят знанията, общата култура и нивото на изказа на всеки кандидат. Изпитните въпроси и оценяването се правят от  външни оценители от Cambridge International Examination Board – по предварително изготвени критерии, еднакви за всички ученици по цял свят.

Нека да анализираме заедно:
-Диплома за средно образование се получава, без да се полагат матури, от онези, които не искат да учат във висше учебно заведение. Така е в Европа и в света. Явно, че държавите не се нуждаят само от висшисти.
-В последните две години от образованието си тези, които са избрали да продължат обучението си, изучават няколко, избрани от тях предмети, свързани с бъдещата им реализация, и държат матури върху тях. Така е във Великобритания. Във Франция се избират матури в три направления-хуманитарен рофил, природни науки и точни науки. Матурите са билет за висше учебно заведение.
-В Европа съществуват множество професионални училища, които дават възможност да се придобие професионална квалификация в дадено направление. Те наблягат на професионалните умения и дипломата им гарантира реализация в дадена област. Техните ученици не се явяват на този тип матури, но имат осигурено бъдеще. Защо е необходимо България да отчита, че 90% от скъсаните на втора матура са от професионални училища? Тези ученици явно не искат да бъдат висшисти, те искат да имат занаят.

Излиза, че е необходима много сериозна работа, за да се възвърне престижа на българското образование:

-Реформите да засегнат не само средното, но и висшето образование. Малка България няма нужда от толкова университети и университетчета. Тя има нужда от наистина качествени висшисти. Нека приемът във ВУЗ е широко отворен, а изходът-тесен, както е в целия цивилизован свят.
-Да се преструктурира съдържанието на учебните предмети до 10-ти клас. Не е необходимо да се тъпчат главите на подрастващите с излишни знания, които те така или иначе отказват да научат. Необходимо е да се усвои основата, за да може да се направи правилен избор на посока, в която да се реализират. В това отношение трябва да има повече часове за упражнение, за придобиване на умения.
-Да се обърне внимание на професионалните училища и техните конкретни нужди.

Могат да се дадат още много препоръки. По-важното е да спрем да си заравяме главите в пясъка, за да може нашите деца да имат различни стремежи от това да бъдат принцове и принцеси за една нощ.