
"Идете, прочее, научете всички народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светаго Духа и учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал: и ето, Аз съм с вас през всичките дни, до скончанието на века”. (Матей 28:19)
Спирам се върху тия думи, но какъв смисъл имат те думи за нас? Те ще имат смисъл само когато могат да произведат известен ефект. Когато държите една кибритена клечка, никога не може да опитате нейната сила, ако не умеете да я запалите; само когато я запалите, можете да усетите силата й.
Ние знаем да говорим и пишем правилно, граматически – със запетаите и точките му, с въпросителните и възклицателните му; разискваме много философски въпроси, но не знаем как да наредим живота си. Ние приличаме на онзи философ, който излязъл да се разхожда по морето и в разговор запитал лодкаря:
– Учен ли си, знаеш ли нещо от астрономия?
И като му отговорил „не зная“, той му казал:
– Изгубил си една четвърт от живота.
След това го запитал:
– Знаеш ли нещо от геология?
– Не знам.
– Две четвърти си изгубил от живота си. Ами не знаеш ли математика?
– Не знам.
– Три четвърти от своя живот си изгубил.
По едно време се дигнала страшна буря и се явила опасност да се преобърне лодката; тогава лодкарят от своя страна попитал философа:
– Умееш ли да плуваш?
Последният отговорил:
– Не умея.
Лодкарят на свой ред му казал:
– Четири четвърти от живота си изгубил.