Отново е май-най-напрегнатият месец за ученици, учители и родители. Май така си върви от много години. Спомням си „Под игото” и изпитът, който Рада Госпожина провеждаше на учениците си- в деня на светите братя Кирил и Методий. Как ли ще наречем този изпит днес-годишен или, може би, външно оценяване? Но не това е важното! Важно е описанието на Вазов на емоциите, които вълнуват участниците в това събитие- притесненията, трепетите, надеждите са примесени с усещането за празник и гордост, че децата се учат и ще сполучат.
И в началото на 21-ви век месец май все така е обвързан с това какви резултати ще покажат нашите деца по време на матурите или на изпитите за прием в елитните гимназии. Но радостта вече я няма, както и гордостта.

За матурите сме говорили не веднъж, затова няма да се спираме на тази тема. Само ще отбележим, че министър Сергей Игнатов призна, че много полза от тези матури няма, след като 23 точки върху 100 са достатъчни за тройка. Бихме аплодирали решение за минимален резултат от 50+1 точки, за да се вземе матура, и се присъединяваме към мнението на министъра, че си заслужава да се обществото да преболедува една- две години, но знанията да имат тежест и да осигуряват директен достъп до висшите учебни заведения.
Този път ще обърнем повече внимание на проблемите, които съпровождат изпитите в седми клас. Седмокласниците са подложени на поредица от тестови изпити в края на месец май, като повечето от тях нямат особено значение дори за оформянето на годишната оценка на ученика. Наречени са Национално външно оценяване и такова има и за четвъртокласниците. В това няма нищо лошо. Замисълът е чудесен-контрол върху знанията на учениците и оценка на работата на учителите. Но как да наречем това оценяване външно, след като се извършва от преподаватели от същото училище, т.е. от колеги? Ще кажете-точките са си точки и е така, но когато става дума за колега винаги можеш предварително да споделиш впечатленията си, а и едва ли един тест може да покаже каквото и да било за работата на учителя! Той не работи с тухли в стената, а с различни по темперамент, навици и умения ученици- по 24 и повече в клас.
Що се отнася до учениците- някои дори нямат търпение да прочетат целия тест и дори не се замислят кой е правилният отговор. Това се отнася предимно до четвърти клас.
А нещастните седмокласници, след като цяла година са ходили на уроци по български език и математика, някои даже две години, трябва да се готвят за още 4-5 изпита.
Всъщност за тях са важни тези два- те ще определят в кое училище ще продължат образованието, в тях са концентрирани амбициите на деца и родители.