ДА ПРАВИШ ИНТЕЛИГЕНТЕН ИЗБОР В ТРУДНИ ВРЕМЕНА
(Дата: 2014-05-15)
||
(Брой: 5/2014)
||
Автор: Надя Обретенова, журналист в БНТ
Всеки от нас е преживявал кризисни моменти, в които се е питал дали това, с което се занимава е най-правилният избор на професия. Как да ограничите тези моменти и да сте сигурни, че сте си избрали най-хубавата професия, в която ще можете да приложите всичките си таланти?
Сега вземете лист и молив. Разделете страницата на две. От ляво запишете това, което обичате да правите, а от дясно – това, което не обичате. Например, ако не обичате да пишете текстове по никакъв повод, в полето от дясно напишете „не обичам да пиша” или пък „мразя да работя вечер”. Когато сте сигурни, че сте изброили максимално много „обичам” и „не обичам”, забравете за този списък поне за ден. Когато го прочетете отново, знайте, че вече ще го видите с други очи. Сега заградете трите най-важни за вас редове и от двете колони.

И се опитайте да си отговорите на въпроса: „Кое е най-важното нещо в живота ви?”. Ако в отговора можете да поставите поне две от нещата, които се намират в колонката „обичам”, значи е напълно възможно бъдещата ви професия и хобито ви да съвпадат. Така написано звучи лесно, но така ли е практика.
Нека ви разкажа за моето лутане из лабиринта на живота, което за щастие ме отведе на правилното място. Когато завършвах училище, родителите ми ме посъветваха да кандидатствам с математика, въпреки, че любимият ми предмет беше литература. Аргументът им беше, че като отличничка имам по-голям шанс да се справя с точните науки. Те и не бяха чували за такова нещо като кариерен тест, с който можеха да ми спестят мъките в следващите години. Така или иначе аз се простих с мечтата си за хуманитарна професия и кандидатствах с математика. За радост на моите родители успях и записах инженерна специалност. Заради упоритостта си завърших, но това стана през 90-те годините, когато голямата безработица принуждаваше много хора да правят компромиси с работата си. Тогава висшисти караха такси, а биолози продаваха в плод-зеленчуците. Аз попаднах в завод. Ставах в 5 сутринта и изпълнявах норма. Тогава взех лист и си съставих двете колони с „обичам” и „не обичам”. Всичко, с което се занимавах в момента попадна в колоната „не обичам”. Тогава поех първия най-голям риск в живота си. Реших да кандидатствам в Софийския университет и то само в една специалност – журналистика. С тази професия бяха свързани моите три най-важни неща, които бях записала в колоната „обичам”. Ще пропусна подготовката за изпита. Тя беше най-полезното нещо, което правех за себе си тогава. Влязох от раз с висок бал и още от втори курс започнах работа като репортер в телевизия. После кариерата ми се разви мълниеносно. Сега правя това, което обичам. А най-големия извод, който направих от това мое лутане, е че трябва да слушаме какво ни казват децата ни. Сега слушам внимателно моята дъщеря. Чувам нейните „обичам” и „не обичам” и на ум попълвам нейната таблица. Със сигурност ще я посъветвам да направи Кариерен тест при професионалист. За да направи своя избор навреме. Познавам екипа на консултантска къща „Дарби”. И ще им се доверя.