653

В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА

(Дата: 2014-05-15) || (Брой: 5/2014) || Автор: Дарби

Общоизвестен факт е, че литературните критици не са добри писатели… Откакто се занимавам с преподаване на литература  -  а това е доста отдавна – не съм била изкушавана да произведа собствен текст… И така до събота (12 април 2014 г.)…
Пътувахме със смесени очаквания… Вярно е, че се познавахме – децата от Луковит вече ни бяха гостували, но повечето от нас за първи път посещаваха детски дом. Сигурно сме били повлияни от широко разпространената нагласа да асоциираме един подобен контакт със съжаление и задължителното чувство на потиснатост, особено като се има предвид, че ни предстоеше да се видим с деца с увреждания.
В сърцето на Тетевенския Балкан и близо до пещерата с емблематичното име Очите на Господ ярките цветове на училищната сграда още повече се открояваха в мрачния и студен ден. Децата бяха толкова нетърпеливи, че вече ни чакаха от няколко часа – всички те, облечени в най-официалните си дрехи и с лица, озарени от най-щастливите усмивки. С влизането си бяхме посрещнати с бурни аплодисменти и това беше първият момент, когато не само моите очи се напълниха със сълзи.
Попаднахме в приказка, в Страната на чудесата, направена с толкова много любов, естетически усет и всеотдайност… Всеки художник приложник  би се респектирал при вида на тези прекрасни цветни апликации, разцъфнали на всяка крачка в дългия коридор… и пеперудите… и хвърчилата… и многоцветната вълшебна река – всичко това излязло от ръцете на прекрасните деца и техните преподаватели.  
Повярвайте ми – ТЕЗИ УЧИТЕЛИ са Новите будители, които би трябвало да получат приза на news7! Независимо дали ще успеят, за мен те вече са победители.

Мария Иванова, Цветелина Петкова и всички фантастични колеги, с които имах честта да се запозная, носят възрожденското в себе си, те са успели да изградят самочувствие в едни изоставени и болни деца…и познайте още какво – научили са ги да подаряват… там в Тетевенския Балкан пред „очите на Господ“.