112

Хуманитарното обучение – извор на знание

(Дата: 2008-06-03) || (Брой: 05 / 2008) || Автор: ДАРБИ

С научаване на повече за митовете и историите на западната цивилизация човек разбира как обучението по хуманитарни науки (изкуство, история и литература) може да бъде използвано, за да помогне на хората да се разбират и общуват по-добре помежду си. Очевидно е, че хуманитарното образование не е само един университетски курс, а също поведение и практика в живота. Хуманитарните науки могат да бъдат използвани, за да се осъзнае миналото, създало настоящето. Културата, която имаме е формирана от миналото. Факти, открития и литература отпреди хиляди години са повлияли на днешния свят. Познаването на това минало може да позволи на хората да разберат настоящето; познаването на това как сме стигнали до нашето настояще би ни помогнало да общуваме и за в бъдеще.Изучавайки хуманитарни науки, човек може да осъзнае различията в интерпретациите на живота и историята. Изучаването на исторически факти помага да бъде разбрана, например, литературата от миналото. Също с изучаването на история и религия може да бъде проследено как Ислямът се е развил и какво представлява той в действителност. Това е само един пример за това как изчерпателното обучение по хуманитарни науки може да бъде използвано в разбирането на света и позволява да се общува безпристрастно и интелигентно с хората по света.Хуманитарните науки не са просто част от учебната програма. Изучаването им помага на човек да се вглежда в развитието на миналото и да разбира влиянието му върху днешния свят. Хуманитарните науки позволяват на хората от различни култури да общуват помежду си и да разбират тяхното, понякога общо минало, но с настоящите му различия. Хуманитарните науки показват как различните дисциплини си въздействат и се допълват една друга. Това е едно постоянно обучение, което непрекъснато се развива и променя.

Какво представляват хуманитарните науки?

През последните десет години в резултат от откриването на редица университети и създаването на много нови специалности броят на студентите, изучаващи хуманитарни науки се е удвоил.

До неотдавна традиционните дисциплини като филология, лингвистика, история, съвременни чужди езици, класически науки, музика, философия, теология, археология, политология и социология бяха основните хуманитарни науки, изучавани в старите университети. Но напоследък голяма популярност печелят така наречените „интердисциплинарни” и „кросдисциплинарни” науки като American Studies, Women's Studies, Media Studies, Cultural Studies и European Studies.

Възможно най-неуместният мотив за избора на хуманитарно образование е: „Обичам да чета.”, или „Историята ме пленява.”, или „Интересно ми е какъв е смисъла на живота.” Защото университетът е гладиаторска арена. Не случайно каталогът на който и да е добър университет внушава, че обучението е битка с невежеството, едно интелектуално предизвикателство. Затова, преди решението за изучаване на хуманитарни науки, всеки трябва да си отговори на въпроса дали след трите години обучение ще е сред тези, издържали предизвикателството, както и да осъзнае, че е по-добре да прави това, в което е най-добър, а не това, което харесва.

Защо се избират хуманитарните науки? Отговорът е лесен – защото всеки би станал по-добър човек след трите години, прекарани в работа в хуманитарната област. И въпреки това всеки студент, дипломирал се в областта на хуманитарните науки, се сблъсква с невежата забележка „Всеки може да чете книги”. Отговорът обаче е: „Дипломираните студенти го правят по-добре”. Защото книгите не са само съвкупност от конкретни познания. Те дават възможност на човек да се доближи до най-големите човешки умове. След трите години обучение всеки придобива свободата да обсъжда и беседва, а не само да слуша. Естествено, очакванията от такава дългосрочна инвестиция трябва да бъдат много повече от доброто събеседване. Затова – хубаво е да се знаят какви са перспективите за работа, какво може да върши човек с диплома по хуманитарни науки, какво би спечелил.

Медиите днес проявяват голям интерес към интелигентни студенти, завършили хуманитарни науки. Това, което искат работодателите в този обширен сектор е по-малко професионален опит. Вместо него се търси оригинално мислене, остроумие и духовитост, дар слово и интелектуална енергия – все качества, които курсовете по хуманитарни науки развиват.

Трудно би могло да се предвиди каква работа може да намери завършилият в добър университет студент по хуманитарните науки. За студентите по право или медицина е по-лесно. Но въпреки това съществуват вълнуващи перспективи и тяхното разнообразие бързо расте и се развива. Дигиталната телевизия, например, вероятно ще предостави повече възможности за работа на завършилите хуманитарни науки, отколкото на компютърните специалисти.

Десетте най-важни причини за избор на обучение по хуманитарни науки
според професора по хуманитарни науки във Valencia Community College, Орландо, Флорида – Roberta J. Vandermast 1

10. Развиване на индивидуалната гъвкавост на ума чрез развиване на критично мислене и умение за анализ и синтез.

9. Доказване на комуникативните способности чрез развиване на умения на четене, мислене, писане и говорене.

8. Усвояване способността за събиране и обединяване на информация, идеи и мнения от различни източници.

7. Придобиване на перспективи за развитие чрез опознаване на световните култури.

6. Засилване на уважението към културните и индивидуални различия посредством познания за постиженията на световните цивилизации.

5. Възможност за усещане на връзката между културата и обкръжаващата среда чрез посещения на музеи, концерти, театрални представления и подкрепа на местните артисти.

4. Изясняване на персоналните ценности чрез анализ на различните гледни точки в неясни етични ситуации, изследване на процеса на оценяване и разбиране на природата на взимане на етични решения.

3. Нарастване на личните знания и чрез изучаване на различните начини, по които хората са се справяли в трудни ситуации в историята, литературата, психологията, митологията и религията.

2. Разбиране на това какво е неизменно чрез изучаване на това какво е било ценно за хората през времето.

1. Поддържане на жив дух и любов към учението, вдъхновени от срещата с великите умове на човешката история.