05 / 2008 -
04/12/2024 23:47
ИЗДАНИЕ НА ДАРБИ - ВАШИЯТ КОНСУЛТАНТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ В ЧУЖБИНА
ФАКТИ СЪБИТИЯ МНЕНИЯ - АРХИВ
“Work and Travel USA” - лято 2008
(Дата: 2008-06-03) || (Брой: 05 / 2008) || Автор: ДАРБИ
(Дата: 2008-06-03) || (Брой: 05 / 2008) || Автор: ДАРБИ
Казвам се Силвия и съм студентка в Софийския Университет. Още преди да ме приемат в университета знаех за “Work and Travel” програмите. В момента съм втори курс и аз и приятелката ми Вяра решихме, че е дошъл момента, в който да се отделим от родителите си и да се „впуснем” в приключението, наречено “страната на неограничените възможности”.
Първоначално искахме да пътуваме няколко момичета и бяхме много ентусиазирани, но впоследствие останахме само аз и Вяра. Колебаехме се, но в същото време бяхме твърдо убедени, че трябва да заминем и да видим с очите си какво е “там”.
Разбира се, с едно такова пътуване идват и съмненията. Дали ще се справим? Дали ще намерим хора, които да ни допаднат? Дали работодателите ще са свестни хора? Определено обаче едно от най – големите ми съмнения, които ме накараха да се замисля сериозно дали искам или не искам да замина беше, когато осъзнах, че работата, която работя в момента ми е изключително интересна. Тогава започнах да си задавам милиони въпроси – заслужава ли си да замина и да изгубя работата си? Дали ще си намеря като се върна нещо такова или дори по – добро...? Тези съмнения, обаче, бързо изчезнаха, тъй като усетих, че ако не замина в този момент едва ли ще стане някога въобще.
Смятам, че взех най – доброто решение за себе си, като един млад любопитен човек, търсещ нови преживявания. Нито за миг не съм усещала, че правя какъвто и да е компромис нито със себе си, нито с приятелите си, нито с работата си, нито с роднините си.
Окончателното решение да замина бе може би най – трудната част или поне така си мислех до момента, в който трябваше да се подготвят документите за самата програма и за визата. Трябваше да попълним няколко формуляра, без да допускаме грешки, тъй като всичко, което напишем там е от значение. Дори в един момент си помислихме, че това е мисия невъзможна, но благодарение на любезните, търпеливи и безкрайно компетентни консултанти от Консултантска къща за образование в чужбина „Дарби” се справихме и с това препятствие.
Бях много впечатлена от вниманието, което ни обърнаха във фирмата. Във всеки един момент можехме да се обадим по телефона или да отидем в офиса и да се консултираме или просто да зададем въпросите си, да споделим притесненията си. В нито един момент не ни обърнаха гръб и не оставиха нито едно наше съмнение не- разсеяно. Аз съм сигурна, че и в бъдеще, дори когато сме в Щатите и имаме някакъв, дори и минимален, проблем ще можем да се обърнем към специалистите в Консултантска къща „Дарби” и те ще ни съдействат във всяко едно отношение. Професионализмът, старанието и персоналното внимание, което ни отделиха в „Дарби” ни накараха да разберем, че наистина сме избрали най – добрите.
Още през месец декември аз и Вяра трябваше да отидем на Job Fair, на който имаше американски работодатели и безброй много оферти и възможности за работа. Ние не сме капризни клиенти и имахме едно единствено изискване... мястото, където ще работим да е Калифорния и то не къде да е в Калифорния, а в Сан Франциско.
Когато отидохме на интервюто за работа бяхме доста притеснени, защото не знаехме за какво точно става дума, дали ще бъде трудно, дали ще се справим, дали ще е останала хубава оферта за нас? ... Притесненията бяха доста. Най – големият куриоз беше, че когато дойде нашият ред се оказа, че са останали само две места за Калифорния, които се намират на един час път от Сан Франциско - решихме, че това са нашите места.
Интервюто за работа мина чудесно, но не предполагахме, че още по – голямото изпитание ни предстои - интервюто за виза. Чакахме доста дълго, докато ни дадат дата за интервю, което ни изнерви допълнително. В крайна сметка, обаче, дойде и датата, което беше следващото знамение. Интервюто ни за виза беше на 29 февруари. Няма да забравя тази дата…все пак се случва веднъж на четири години! Всъщност ние бяхме убедени, че ще вземем визи, но все пак емоцията беше изключително голяма.
Интервюто за работа мина чудесно, но не предполагахме, че още по – голямото изпитание ни предстои - интервюто за виза. Чакахме доста дълго, докато ни дадат дата за интервю, което ни изнерви допълнително. В крайна сметка, обаче, дойде и датата, което беше следващото знамение. Интервюто ни за виза беше на 29 февруари. Няма да забравя тази дата…все пак се случва веднъж на четири години! Всъщност ние бяхме убедени, че ще вземем визи, но все пак емоцията беше изключително голяма.
Смешните ситуации започнаха още от самия вход на Посолството. Във вълнението си се опитахме да влезем през изхода, което предизвика смеха на охраната там. Когато се изправихме пред консула се оказа, че въобще не е притеснително, дори беше забавно. Вече имахме и визи, като че ли всичко беше минало, но ни предстояха толкова много неща.
Когато си купихме билети наистина се усети, че ще заминаваме, защото държахме в ръцете си билет за “Страната на неограничените възможности”.
Всичко се случи толкова бързо и толкова безпроблемно, че започнахме да се съмняваме, че най – накрая нещата ще се провалят, защото “много хубаво, не е на хубаво!”
Вече имахме работа, виза, самолетен билет, но в бързината на интервюто за работа не бяхме забелязали, че работодателите не осигуряват настаняване, а ние сами трябваше да се справим с намирането му.
Всичко се случи толкова бързо и толкова безпроблемно, че започнахме да се съмняваме, че най – накрая нещата ще се провалят, защото “много хубаво, не е на хубаво!”
Вече имахме работа, виза, самолетен билет, но в бързината на интервюто за работа не бяхме забелязали, че работодателите не осигуряват настаняване, а ние сами трябваше да се справим с намирането му.
След дълго търсене най – накрая намерихме подходяща квартира, а и не само това, намерихме си съквартиранти от Чехия. Сега единствено се надяваме да си допаднем като хора и да нямаме никакви проблеми.
Преди заминаването трябваше да отидем на ориентация, която имаше за цел да ни подготви за това, което ни очаква, за документите, които трябва да подготвим като пристигнем в САЩ, за законите там и други подробности, които в момента не ни правят впечатление, но имат значение и ще ни бъдат полезни, когато сме вече в Америка. Беше доста интересно и забавно. Надявам се това, което ни говориха наистина да ни помогне да се адаптираме по – бързо към живота зад океана.
Вече стягаме багажа! Сега ни остана да мислим само за момента, в който ще сме вече на летището в Лос Анджелис. Да, очакванията ни са малко по – високи, но и двете сме сигурни, че дори да ни се случи половината от това, което сме планирали, ще останем доволни. Може би гледаме на нещата прекалено идеалистично, без притеснения, без съмнения, само с големите очаквания, че ще успеем да видим Статуята на свободата, Голдън Гейт Бридж, Надписът „Hollywood”, златните плажове на Маями, Ниагарския водопад…Пожелайте ни успех!
Вече стягаме багажа! Сега ни остана да мислим само за момента, в който ще сме вече на летището в Лос Анджелис. Да, очакванията ни са малко по – високи, но и двете сме сигурни, че дори да ни се случи половината от това, което сме планирали, ще останем доволни. Може би гледаме на нещата прекалено идеалистично, без притеснения, без съмнения, само с големите очаквания, че ще успеем да видим Статуята на свободата, Голдън Гейт Бридж, Надписът „Hollywood”, златните плажове на Маями, Ниагарския водопад…Пожелайте ни успех!
ЗА КУРСИСТИ, КОИТО ТЪРСЯТ СЕРИОЗНА IELTS, TOEFL, SAT, FCE, CAE ИЗПИТНА ПОДГОТОВКА
(Дата: 2014-04-14)
(Дата: 2014-04-14)
Помощ от ДАРБИ за кандидатстване в чужбина
(Дата: 2013-10-14)
(Дата: 2013-10-14)