В цяла Западна Европа съществува разделение на Висшите учебни заведения, каквото липсва в България. То е следствие на различния подход на обучение на двата типа университети, които наричаме класически и университети по приложни науки. Като по-нови, приложните университети са по-гъвкавите образователни институции, на които обаче през годините им се налага да се отстояват като пълноправно учебно заведение. Тази година немският университета по приложни науки Фулда бележи още един напредък, извоювайки си акредитация по докторска програма, на каквато университети по приложни науки досега не са имало право. С това университетът затвърждава позиции не само пред класическите университети, но и пред студентите.

Близо 600 години след основаването на Медицинския факултет при класически университет в Хайделберг, тогавашните училища за инженери получават статута на висше учебно заведение по приложни науки. Различията между двата типа образователни институции се изразявала в подхода на обучението, продължителността, в учебната програма, получената професионална квалификация и др. Докато университетите по приложни науки предлагали обучение само в определена сфера (напр. Инженерни науки, Информатика), то един класически университет притежава факултети в най-различни научни области. Съществувала разлика и в името на получената образователна квалификация – тя била допълнително пояснявана, за да се различава от тази в класическия университет.

 През годините тези основни различия постепенно изчезват. Университетите по приложни науки започват да се развиват и да предлагат обучение в най-различни научни области, а получената степен по нищо не се отличава от тази в класическия университет. Единствената и  основна разлика остава съдържанието на учебните програми и метода на обучение. Класическите университети предлагат много по-теоретични учебни програми и академично образование, а престижа, който градят, е на база научна дейност и научни постижения. Поради това, че са практически ориентирани, в университетите по приложни науки не акцентират толкова на развитие на науката, което обаче в никакъв случай не означава, че при тях липсва такава дейност, дори напротив. И все пак те нямат право да титулуват научните си работници със степен доктор. Или поне не са имали.

От септември тази година Университетът по приложни науки Фулда получи право да предлага и да обучава по докторски програми. Акредитиран е научният център по Социология, с фокус върху Глобализация, Европейска интеграция и Международна култура. Университетът е основан през 1974 год. и към момента в него се обучават около 8000 студенти. Предлага 35 бакалавърски програми и 20 магистратури в следните области: Информатика, Електротехника и Електроника, Нутрициология, Социология, Икономика.

Освен, че успешно развива научна дейност в областта на Социологията, университетът обръща голямо внимание и на инженерните науки. Така през септември тази година той се сдобива с нова, модерна сграда, в която ще се помещават две нови лаборатории – една към факултета по електроника и информатика, и друга, оборудвана за изследване на технология на храните и производството на лекарства.

За да научите повече за различията между типовете университети в Германия и да се запознаете с предимствата и недостатъци им, както и да се информирате за предлаганите учебни програми и изисквания за кандидатстване, не се колебайте да се свържете с консултантите на Дарби.