88

Докторската степен - Предизвикателство, което не е за всеки

(Дата: 2008-02-21) || (Брой: 02 / 2008) || Автор: ДАРБИ

                 

Докторската степен, позната в англоезичния свят като „Ph.D.”, е най-високото академично ниво, което човек може да достигне. Тъй като” Ph.D.» степента изисква задълбочено обучение и интензивни интелектуални усилия, по-малко от 1% от хората придобиват тази степен. Обществото показва уважение към притежателите на степен” Ph.D.», като се обръщат към тях с титлата „Доктор”.За да бъде заслужена тази научна степен, човек трябва на първо място да е придобил широки и детайлни познания в специфична научна област и да има желание да разшири основите на познанията си като навлезе още по-дълбоко в дебрите на специалността си. 

Академична подготовка
За да бъде изучен даден предмет, студентът проучва публикуваната литература, за да намери и прочете всичко написано за този предмет. В научните дисциплини докторантът започва с изучаване на основните справочници, каквито са учебниците, след което преминава към научните списания и публикации, които учените използват, за да обменят информация, както и официални доклади за техните научни изследвания.Всеки университет утвърждава основните насоки, които студентите трябва да следват, за да достигнат до степента „Ph.D.», а отделните факултети определят специфични стандарти, според които се измерва нивото на познание по даден предмет. Обикновено, за да се достигне до степен на образование „Ph.D.” в дадена област, студентът трябва да притежава бакалавърска и магистърска степен (или техни еквиваленти) в избраната или в друга тясно свързана с нея област. За да покаже своите цялостни познания, от студента обикновено се очаква да завърши допълнителни специализирани магистърски курсове с високи оценки, както и да положи специализирани изпити в избраната област.Изпитите, полагани по време на докторската програма, оценяват експертни знания и се провеждат и проверяват от комисия, членовете на която също притежават докторски степени. 

Разширяване на познанията
Същността на обучението по докторската програма - това което го отличава от останалите видове академична работа, може да бъде обобщено с една дума: проучване. Тя обобщава в себе си идеята, че за да разшири своите познания човек трябва задълбочено да обмисля, проучва, изучава и изследва темата, над която е избрал да работи. В научните дисциплини проучването често се състои в провеждане на опити, но изследването е нещо повече от чисти експерименти, то е интерпретация и дълбоко вникване в същността на нещата. Проучването означава разкриване на принципите, които лежат в основата на разглеждания проблем, търсене и откриване на нови техники и механизми, нови подходи, алгоритми и принципи.Резултатите от проучването се представят на факултета под формата на официален документ – дисертация или тезис – и се защитават устно пред изпитната комисия. 

Приложение на проучването
В някои случаи резултатите от научните проучвания могат да бъдат използвани за развитието на нов продукт, както и за подобряване или усъвършенстване на вече съществуващи продукти. Въпреки това, учените не използват търговския успех или потенциалните печалби като мярка за своята работа. Водещ мотив в изследванията е натрупването на знания, които могат да се използват в различни социални сфери и дават възможност за подобряване начина на живот на хората. Често търговските изгоди от научното изследване са много по-големи в дългосрочен, отколкото в краткосрочен план. 

 Често задавани въпроси
За много студенти е трудно да решат дали да учат за придобиване на докторска степен. Ето някои въпроси, които всеки може да си зададе. 

1. Желаете ли изследователска кариера?
   Преди да се запише в програма за получаване на докторска степен, всеки трябва внимателно да обмисли своите цели и виждания за бъдещо развитие. Защото получаването на тази научна степен, всъщност, е задълбочено проучване и изследване и всеки трябва да се запита дали изследователската работа е неговата дългосрочна цел. Ако това е така, докторантурата е стандартният път за този вид кариера. Но ако желаете кариера, различна от изследователската, докторантурата определено не е за вас. 

1. Желаете ли академична позиция?
   Докторската степен е “de facto” гаранция за получаване на академична позиция. Въпреки че е възможно да се заеме академична позиция без такава научна степен, шансовете са малки. Големите университети (а и повечето колежи) изискват всеки член на техните факултети да притежава докторска степен и да участва в изследователски дейности. Това е така, за да се гарантира наличието на достатъчно специалисти, които да провеждат курсовете за напреднали и да поддържат високо академичното ниво във факултета.  

1. Притежавате ли всичко необходимо?
   Трудно е човек сам да прецени собствените си способности. Затова следните напътствия и въпроси може да са от полза.

Интелект:
Какъв успех сте постигали по време на предишно обучение в колеж, курсове за специализация, или на положени „GRE” тест или други специализирани тестове?

Време и ангажираност:
Съществува ли у вас нагласа за ангажиране с проект, по-голям от който и да е друг, поеман преди това? Имате ли готовност за заемане с минимум няколко години усърдна работа, както и съкращаване или дори отказване от други занимания и развлечения?

Творчество:
Изследователските открития често възникват, когато на старите факти се погледне по нов начин. Намирате ли удовлетворение, след решението на даден проблем? Какво е отношението ви към „мозъчните закачки” и други подобни пъзели и добри ли сте в решаването им? В училище забавна или трудна намирахте математиката за напреднали?

Необходимост от знания:
Естественото любопитство прави проучването по-лесно. Изкушавали ли сте се да изучите света около себе си и да разберете как работят нещата? Задоволявате ли се с минимума знания или имате желание да проучите нещата в дълбочина?

Приспособимост:
Повечето студенти са неподготвени за обучението за докторска степен, защото то няма нищо общо с познатите учебни занимания. Ненадейното въвличане в свят, в който никой не знае отговорите наистина  може да е объркващо. Това налага въпроса можете ли да се адаптирате към нов начин на мислене, можете ли да търсите отговори дори, когато не знаете точните въпроси?

Лична мотивация:
По време на своето обучение студентите свикват да получават оценки за всеки курс, всеки семестър. В програмата за получаване на докторска степен работата не е разделена на малки задачи и не се получава оценка при всяка малка стъпка. Дали притежавате достатъчна лична мотивация, за да вървите напред към постигане на целите си без всекидневно насърчаване?

Конкурентна способност:
Ако изберете покриване на докторска степен, ще бъдете сравняван с хората „от върха”. А след завършването си ще се конкурирате с едни от най-умните и способни хора. Готови ли сте да се съревновавате с тях?

Зрялост:
В сравнение с курсовата работа, която е внимателно планирана и ръководена от преподавателя, работата по докторската дисертация е различна. Всеки има свобода сам да определя своя дневен график, да следва интересните за него идеи, да осъществява собствените си цели. Подготвен ли сте да поемете отговорността, произхождаща от тази свобода? Защото успехът или провалът в „Ph.D.” проучването зависи именно от това. 

Удовлетвореността:

Виден представител на академичната общност обобщава какво чувстват изследователите по отношение на своята работа и професия. Когато бил попитан защо прекарва толкова часове в лабораторията той отвърнал, че алтернативата е да се прибира вкъщи, където може да върши същото, което милиони други хора вършат, или да работи в лабораторията, където би могъл да открие неща, които никой друг човек не е откривал досега. Усмивката на лицето му разкрива всичко – за него изследователската работа носи истинското удоволствие и удовлетвореност от добре свършената работа.