Терминът „сценични изкуства” се появява за пръв път в английския език през далечната 1711 година. В това понятие днес се включват танците, музиката, операта, театърът и цирковите изкуства, като свързващата нишка между тях, е че артистът използва собственото си тяло, жестове и цялостно излъчване, за да предаде изкуството си.
Сценичните изкуства могат да бъдат представени пред зрителите както на живо, така и на запис. Сценичните изкуства се нуждаят от подкрепа от работещите в други близки сфери – сценаристи и драматурзи. За провеждане на представлението изпълнителите се нуждаят от произведенията на пластичното изкуство, за да променят външния си вид с костюми, грим и т.н. Всъщност, в края на 19 и началото на 20 век дори и танцът е бил смятан за пластично изкуство.
Тези, които искат да изберат кариера в сферата на музиката трябва искрено да обичат музика, да притежават чувство за музика, т.е. за време и ритъм, също както и гъвкавост, креативност и увереност на сцената. Но за изграждане на успешна кариера е необходим не само талант, но и редовни и упорити тренировки. Растящата популярност на музикалните канали и честото корпоративно спонсориране на музикални събития превръщат музиката в един много голям бизнес, което създава и огромен списък от кариери, които могат да се преследват в тази индустрия. Освен изпълнител, човек може да стане учител, композитор, музикален издател, музикален журналист.
Танците са много стара форма на изкуство, като обикновено са типични за конкретни области и се базират на свои антични форми.
Танцовото изкуство е изключително сложно и изисква талант, упорит труд и дисциплина. Самите танци обикновено са извлечени от митове, легенди и класическа литература. Танците имат много подразделения, като напр. класически, народни. Обичайните кариери в тази сфера са изпълнителската, учителската и хореографската.
Театърът е вид сценично изкуство, концентриран върху изиграване на истории пред публика, чрез комбинация от реч, жестове, музика, танци, звук и зрелище – всъщност елементите на останалите сценични изкуства.
Типични професии в сферата на сценичните изкуства:
•
Актьор, Режисьор, Продуцент. Изразяват идеи и създават образи в театъра, киното, радиото, телевизията и други медии. Те пресъздават сценария, за да забавляват, информират или да образоват аудиторията. Работата им е под постоянно напрежение, несигурност и интензивна конкуренция, а за да успеят, на артистите са нужни огромно търпение и отдаденост. Актьорите се стремят да доставят безупречни изпълнения, често по време на работа при неблагоприятни и неприятни условия.
•
Танцьор, Хореограф. От древни времена до наши дни, танцьорите пресъздават идеи, разкази, и ритъм с телата си. Те използват най-различни танцови форми, които позволяват свободно движение и себеизразяване, включително класически балет, модерен танц и етно специфични танцови стилове. Много танцьори спират изпълнителската си кариера в края на тридесетте си години, но някои остават в артистичното полето, като хореографи, танцови учители или артистични директори.
•
Музикант, изпълнители, сродни артисти. Те обикновено свирят на музикални инструменти, пеят, композират и аранжират музика, или създават групи за инструментални, или вокални изпълнения. Музикантите обикновено работят през нощта и в почивните дни, и прекарват много време в репетиции. Ангажираните на пълен работен ден музиканти с дългосрочни трудови договори, като например тези в симфонични оркестри или телевизионни и филмови продуцентски компании, се наслаждават на стабилна работа и по-малко пътуване. Гастролиращите музиканти и клубните изпълнители пътуват често на национално или международно ниво.
Ако желаете да проведете личната си консултация за Професионална ориентация в тази сфера, можете да се свържете с консултантите на ДАРБИ на телефон 02/988 10 92 или на електронен адрес: uniedu@darbi.eu