256

Споделено…за Дания!!!

(Дата: 2010-03-16) || (Брой: 3 / 2010) || Автор: Дарби

Скъпи читатели, редакционният екип на в. Взор отбеляза нарасналия интерес към висшето образование в скандинавските държави. Обикновено се стремим да Ви предоставим обективна информация за кандидатстването и обучението в чужбина, като се съобразяваме с Вашите запитвания. В  този брой решихме да нарушим традицията и да ви предадем разказа на един наш читател, изпратен ни по електронен път. Той пожела да остане анонимен. Неговите думи ни трогнаха и ние ги публикуваме за Вас като си позволихме да ги съчетаем с допълнителна информация за обучението в Дания. 

„Ако някой преди година ми беше казал, че всичко това ще ми се случи – да бъда студент в такъв престижен университет и най-накрая да бъда финансово самостоятелен, щях да му се изсмея в лицето и да му кажа "Няма начин!" Но ето че стана, както се казва "Пиленцето веднъж каца на рамото", но аз извадих късмет и го хванах. В началото дори не знаех какво става, дали е за добро или за лошо, но реших да се "хвърля в дълбокото". Още от малък винаги съм си мислил, че без връзки и пари, няма как човек да успее в живота. Родителите ми са се развели още когато съм бил малък и цял живот майка ми се е опитвала да ми даде най-доброто, но какво може да направи тя, милата, с нейната  заплата.

Всичко започна от едно изложение за  образование в чужбина през октомври 2008 година. Тогава отидох ей така, просто от любопитство, но когато седнах на масата за Дания и момичето започна да ми обяснява за страната, за живота там, за изискванията за прием и условията за кандидатстване и усетих едно странно чувство на вълнение и в същото време на удовлетворение, че имам някакъв шанс, че не всичко е толкова невъзможно, колкото си мислех. Веднага в съзнанието ми се открои един университет и една специалност – Информационни технологии. Взех каталог на университета и се прибрах вкъщи. Разказах всичко на майка ми, а тя като ме видя колко съм ентусиазиран и развълнуван така се зарадва, че вдигна телефона и се обади в агенцията, която беше организатор на изложението. Два дни по-късно имахме уговорена среща със същото момиче, с което разговарях на изложението. Този път тя ни отдели повече време и започна да ни обяснява подробно за университетите там. Каза ни че има три вида учебни заведения – университети, колежи и академии. В зависимост от това дали искам да е по-научно или по-практически ориентиран, мога да си избера едно от трите вида.”

В университетите бакалавърската степен е с продължителност 3 години и половина, а магистратурата две. Някои университети предлагат широк набор от специалности, а други са специализирани в точно определена област – бизнес, инженерни, технически, селкостопански и т.н. Единствено в тях може да бъде изучавана и 3-годишна докторска степен.

Университетските колежи са предимно професионално ориентирани и съчетават теория и практика. В тях могат да бъдат изучавани единствено бакалавърски програми в областта на бизнеса, образованието, инженерството, иновационните технологии, социалната сфера и др. Академиите за професионално висше образование предлагат единствено двугодишни академични професионални програми, които обикновено завършват с 3-месечни проекти и отново са съсредоточени в различни области – бизнес, инженерство, туризъм и т.н.

За студентите от Европейския съюз обучението е безплатно. Изискванията, процедурите по кандидатстване и сроковете са различни за всяко отделно учебно заведение.

„Момичето ни обясни какви точно документи ни трябват за университета, който си бях избрал и как ще протече цялата процедура и започнахме подготовката. Подготвих си академичната справка, тя ми помогна с писането на мотивационното писмо, искаха ми и препоръки и сертификат за език. По принцип някои университети не изисквали, но този, който аз си бях харесал изискваше. Английският винаги ми е вървял, трябваше само да взема и самия документ. Изкарах един интензивен 60-часов курс и месец по-късно изпратихме документите. Оказа се, че понеже кандидатствам по-рано, доста бързо ми отговориха. Казаха ми да изкарам отлични оценки по информатика, информационни технологии, английски и математика и съм приет. Така и стана. Агенцията ми уреди настаняването и през септември бях там.

Въпреки че бях много ентусиазиран да замина, бях и много уплашен. Трябваше да се справям сам със всичко. Стараех се да не тревожа майка ми и не й споделях всичко. Така и така тя нямаше как да ми помогне от България.

Университетът е страхотен, преподавателите обръщат внимание на всеки, който има нужда от помощ, те ни карат да мислим, да вникваме в същността на материята, има много практически задачи, групови работи, проекти и т.н.

Проблемите ми идваха от липсата на пари. Надявах се, че ще си намеря работа веднага, но не ставаше толкова лесно. Изминаха два месеца, парите с които бях заминал свършиха, майка ми беше взела от шефа си назаем, за да ми плати билета и да имам като за начало. Обикалях заведение след заведение, само и само да ме вземат някъде, каквато и да е работа. Междувременно, в общината имах възможност да се запиша на безплатен курс по датски и аз го направих. След като вече го понаучих ме взеха на работа в един ресторант като мияч на съдове за по 3 часа всяка вечер, 15 часа на седмица. С тези пари и с храната, която ми даваха от ресторанта, можех да си покривам поне разходите за ядене. Но парите пак не стигаха. Тогава говорих с мениджъра на ресторанта да ми даде шанс, да ме пробва и като ИТ специалист, защото това е специалността ми в университета. Предложих му една нова визия на сайта на ресторанта и той много я хареса. Клиентелата започна да се увеличава.

Оказа се, че ресторантът е само част от бизнеса на мениджъра ми. Той имал и друга, много по-голяма компания за мебели, която вече изнася производството си в чужбина. Започнах работа и там, отново се занимавам със сайта, с маркетинга и рекламата.

Явно няма съдба, явно животът е такъв, какъвто сам си го направиш, ако рискуваш или печелиш, или губиш, но важното е, че си опитал. Аз не съжалявам, че се гмурнах в дълбокото, а Дания за мен стана страната на възможностите.”

Дания е един от най-уважаваните образователни центрове в Европа заради високите си академични стандарти, съвременната методология на преподаване и големия брой чуждестранни студенти. Социалната стабилност, спокойната атмосфера, добрите условия за обучение и интердисциплинарните програми я превръщат в една от най-популярните дестинации. Датското висше образование има традиции в съчетаването на академичния и иновативния стил на преподаване и изследователска дейност. По време на своето обучение студентите  се научават да мислят самостоятелно, критично и аналитично.

Приемът в Дания зависи много от степента, за която кандидатствате и от избраната специалност.

За бакалавърски програми чуждестранните студенти могат да кандидатстват, ако тяхната квалификация отговаря на датската. Задължително е доброто владеене на английски език. За прием в програми на датски е необходимо да докажете, че знаете езика, като се явите на специален тест за чужденци. Някои университети имат и различни специфични изисквания, като изисквания за минимален успех по определени предмети, а също и практически опит.

За магистърска степен трябва да се представи международно призната бакалавърска диплома или еквивалентна квалификация; нужно е отлично владеене на английски или на датски за програмите на местния език. Разходите за издръжка зависят от местоположението на учебното заведение и, все пак, средно на месец ще са ви нужни между 640-800 евро.

Вероятно Дания през следващите години ще привлича все повече кандидатстуденти. Всички те могат да разчитат, че ще получат повече информация от консултантите на „Дарби” на телефон 02/988 03 40.