Искаме или не – хиперактивните деца съществуват. През последните години все по-често започна да се говори за тях. Кое дете попада в тази категория? Дали това са трудните, палавите и буйните, които не слушат и не изпълняват указания, а понякога изглеждат направо неуправляеми?
Все повече родители се питат дали тяхното дете не попадат в тази категория? Този въпрос придобива все по-голямо значение при започване на училище, защото това е моментът, в който започват да се забелязват отчетливо характерните особености и трудности при работа с тези деца.

Какво отличава хиперактивното дете от останалите? Обикновено то не спира да се движи, да държи и да премята непрекъснато нещо в ръцете си, да задава куп въпроси, на които не дочаква отговорите, да започва някаква дейност и след малко да я зарязва недовършена, за да се прехвърли на нещо друго, което е привлякло вниманието му. Често провокира конфликти и не може да контролира своята агресия. Такова дете не реагира на забрани и ограничения. Хиперактивността се съпътства в повечето случаи с трудности при концентрацията на вниманието, импулсивност и неустойчиво настроение.  

Правени са проучвания за броя на хиперактивните деца в развитите страни, но той доста варира поради факта, че към настоящия момент в света няма установени специфични методи за ясно и достоверно установяване на това разстройство. Обективната диагностика остава като основен проблем. В днешно време  разстройството се диагностицира посредством прилагане на специализирани въпросници, които имат в много случаи много субективен характер и не винаги дават адекватна характеристика за поведението на детето.
Да се общува с тези деца не е лесно, но е възможно с общите усилия на родители, педагози и психолози те да бъдат научени постепенно да се справят успешно с изискванията на средата.

    Какво да направим, за да му помогнем? Като начало да му се осигурят определени условия на живот – спокойна психологическа обстановка в къщи, съчетана с подходящ дневен режим. Полезни са разходките на чист въздух и възможност на воля да изразходва излишъка от енергия, занимания със спортове, подпомагащи контрола на тялото, както и подходящо балансирано меню с изключване на всякакви изкуствени добавки.
Най-важният съвет към родителите. Детето не е виновно, че е такъв „живак”, затова са безполезни караниците, наказанията или мълчаливите бойкоти. Резултатът от това ще бъде само един – понижена самооценка, чувство за вина, и чувството, че не може да угоди на никого. Първостепенна задача е да се тренира способността за контрол на емоциите, особено на негативните. Един начин за това са „агресивните игри”: обяснява му се, че може да бие, ако иска, но не по живи същества, а например по възглавница или с пръчка по земята. Трябва да му се разясняват правилата на поведение във всяка ситуация, но кратко и ясно, без прекалени забрани и ограничения. Не са необходими дълги и поучителни речи, защото хиперактивното дете няма да успее да задържи вниманието си достатъчно дълго, за да ги чуе.

    Не забравяйте! Необходимо е да пазите детето от преумора, свързана с прекалено количество впечатления, или от прекалено завишени родителски изисквания.
Потърсете психологическа помощ. Под формата на различни видове игри и задачи психологът ще работи поетапно върху вниманието, концентрацията, фината моторика и управлението на емоциите. Така детето ще научи как правилно да разпределя силите си и да придобие увереност.

     Поощрявайте детето си! Особено важно е да хвалите детето си във всеки случай, когато се е старало и успяло да свърши започнатото докрай, дори резултатът да е далеч от съвършенството. Положителните стимули действат по-силно и водят до по-добри резултати. Знайте, че към тези деца трябва да се подхожда с доброта, мъдрост, търпение, и разумна строгост, и тогава по-често ще споделяме радостта от техните успехи!
    
   Къде да намерим помощ? Специализирана занималня за хиперактивни деца откри консултантска къща „Дарби”. В нея вече успешно се обучават ученици от първи до осми клас. В занималнята работят отлични педагози и психолози. Те обграждат с внимание и търпение всяко дете, като индивидуалният подход е в основата на обучението. В занималнята децата не само подготвят уроците си за следващия ден, а се обучават да се концентрират и да задържат вниманието си към различни занимания.

Автор:
Милена Георгиева - Психолог преподавател в детска занималня "Ева Куванджиева"

175

Удължени срокове за кандидатстване във Великобритания – прием 2016
(Дата: 2016-02-02)

164

ЗА КУРСИСТИ, КОИТО ТЪРСЯТ СЕРИОЗНА IELTS, TOEFL, SAT, FCE, CAE ИЗПИТНА ПОДГОТОВКА
(Дата: 2014-04-14)

152

Помощ от ДАРБИ за кандидатстване в чужбина
(Дата: 2013-10-14)

Copyright @ 2007-2011 Vzor.org by Developers.bg

Последно обновяване на сайта: 5/04/11