185

Когато вложиш сърцето си...

(Дата: 2009-05-18) || (Брой: 05 / 2009) || Автор: ДАРБИ

На 08.05.2009г. се проведе Първото издание на Детски фестивал за църковнославянски песнопения и песни с религиозен характер. Събитието беше организирано от Фондация “Дарби” и Църковното настоятелство на Храм “Св. Параскева”. Във Фестивала взеха участие детски хорови формации от град София: Вокална група “Жар-птица” от ЧОУ “Св. Климент Охридски”, Вокална група “Рая” от 20-то ОУ “Тодор Минков”, Вокална група от 54-то СОУ “Св. Иван Рилски”, Вокална група от 15-то СОУ, Хор “Бодра смяна”, Вокална формация “Децата на Орфей”. Спомоществователи на изявата бяха Столична община, Културен дом “Средец”, “Овергаз Инк.” АД, РИО София-град, ЕТ “Анол”, “Бестфудс” АД и др. Гости на Първото издание бяха: г-жа Бистра Илиева-Председател на Фондация “Дарби”, свещеник Йоан Челиков-Храм “Св. Параскева”, свещеник Кирил Попов-диригент на Хора на Софийските свещеници, доц. Димитър Димитров- преподавател в Богословски факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, г-жа Веселина Дончева- Човешки ресурси “Овергаз Инк.” АД, г-жа Ваня Кастрева-Началник РИО София-град, г-жа Ваня Станчева- Старши експерт по религия РИО София-град и др.

Фестивалът беше открит в храм “Св. Параскева” където наред с молитвата и благословията на отците прозвучаха и чистите детски гласове. Още тук се възхитихме на постиженията на хора към храм “Св. Параскева” с диригент Нели Трошанова, на хор “Бодра смяна” с диригент Светла Бешовишка, на вокална формация “Децата на Орфей” с диригент Венеция Караманова. Сърцата ни спечелиха и най-малките участници от вокална група “Жар-птица”  с ръководител Емилия Ръсовска.
Първото издание се проведе в залата на Културен дом “Средец”, където участниците представиха своя репертоар.

 След края на фестивалния ден впечатленията си сподели с нас г-жа Бистра Илиева, председател на Фондация “Дарби”:
-Г-жо Илиева, сега, когато Първото издание на организирания от Фондация “Дарби” фестивал, приключи, можете ли да направите равносметка на постигнатото?

-Едва ли някога ще бъда напълно обективна-когато влагаш сърцето си, емоцията винаги ще присъства. Преди всичко искам да благодаря на всички, които ни подкрепиха: спонсори, учители, диригенти, малките участници... Ние, всички заедно направихме първата стъпка. В момента са много щастлива, защото  ние успяхме въпреки трудностите, въпреки разочарованията, да постигнем голяма част от своите цели- събудихме интерес в училищата към този вид музика, привлякохме съмишленици, намерихме приятели. Знаете ли, въпреки огромната ми вяра в благородството на хората, бях истински удивена от абсолютно безкористната подкрепа на нашите спомоществователи, някои от които дари не ни познаваха. Те просто прегърнаха идеята ни и ни помогнаха в осъществяването й. Искам да подчертая, че всички ние-организаторите, работим над тази инициатива абсолютно безвъзмездно. Ще използвам един позабравен напоследък израз: “на ползу роду”.

Сега ни предстои много работа. Благодарение на това Първо издание ние видяхме нашите пропуски, у нас се зародиха много нови идеи. Към Инициативния комитет ще привлечем нови хора, които, със своя опит в тази област, ще ни помогнат и вече изразиха желание за това. Ще променим отчасти регламента и названието на Фестивала. Ще бъдем по-строги в изискванията към участниците. В тази връзка искам да изкажа специална благодарност към Българската Патриаршия, която отново показа, че нейните решения носят мъдростта на една хилядолетна традиция и опит. Ние получихме ценен урок по смирение. 
Това, което искам да си пожелая е догодина да бъдем повече, да бъдем от цяла България и всички да носим в себе си вярата, надеждата и любовта. 

Успяхме да вземем интервю и от г-жа Надежда Димитрова, ръководител на вокална група “Рая” към 20-то ОУ “Тодор Минков”.

-Г-жо Димитрова, бихте ли споделили с нас Вашите впечатления?

-Аз съм наистина щастлива. Възпитана съм в семейство, в което църковнославянското песнопение винаги е присъствало и винаги съм искала да работя в тази посока. Когато научих за инициативата първоначално реших, че искам да се включа, но поставените изисквания са невъзможни. Проведох разговори с организаторите и съм благодарна, че те не допуснаха да се отчая. Те продължаваха да изискват от мен и моите възпитаници, но винаги ми вдъхваха вяра, че ще успея. Разбира се, това беше възможно и благодарение на подкрепата на моите колеги и директора на училището. Но най-много ме изненадоха децата- те са едва втори клас, но се оказа, че предпочитат да изпълняват значително по-трудните църковнославянски песнопения, пред детските религиозни песни. Пажелавам на организаторите да бъдат все така ентусиазирани в своите начинания.

 Екипът на в. “Взор” се присъединява към тези пожелания. Ще прибавим само:  
“На многая лета!”