Прекарахме две страхотни седмици с Моника, Александра, Виктор, Джем, Владислав, Мартин, Ирина и Елена. Дори, да си признаем, не ни се връщаше. Времето, преживяно в езиковия център, беше натоварено с положителни емоции и много приключения, за които продължавам да разказвам на близки, познати, колеги, роднини и приятели.
Макар, че основната цел на пребиваването беше обучението и усъвършенстването на езиковите знания на учениците, имахме възможност и за много други занимания като общуване с връстници от цял свят, разглеждане на забележителности и музеи, развлечения, спорт, пазаруване и разпускане в увеселителен парк с екстремни атракции.
Ще запомним Оксфорд с приятната и интелектуална атмосфера, която излъчват сградите на града. Там имаш усещането, че времето е спряло, защото колежите, църквите, библиотеките и каналите на реките изглеждат по същия начин както преди векове!
Освен Оксфорд посетихме града на Шекспир - Страдфорт. Разхождахме се и се снимахме в дома на великия драматург. Най-вълнуващото преживяване обаче беше живото присъствие на уредниците на музея, които бяха гримирани и облечени в костюми от XVII век! Те разговаряха с нас и ни пренасяха в минали времена, накараха ни да се чувстваме част от историята!
Недалеч от Оксфорд се намира замъкът Бленъм, притежание на единадесетия граф Джон Джордж Вандербилт Спенсър Чърчил. Имението поразява с огромните си размери - 50 кв. км, 187 стаи, обзаведени с блясък и великолепие, приказни градини, езера, фонтани и статуи! А знаете ли, че замъкът е родното място на Уинстън Чърчил, внук на седмия граф и бивш премиер на Великобритания?
Има толкова много за разказване...
Хубавите спомени не се изчерпват само с екскурзиите до Бат, Лондон, Чесингтън, но се допълват от чудесните взаимоотношения в нашата група. Децата от България направиха впечатление с поведението си, винаги точни и отговорни. На сбогуване домакините ни
изказаха благодарност, което ни даде повод за гордост и удовлетворение.
Няма да се изненадам, ако някое от децата отново участва в летен езиков лагер или продължи образованието си в Англия, защото всички се чувстваха там прекрасно и се върнаха с мъничко тъга. Всеки от нас отнесе нещо със себе си, за да се зареди с нови стремежи, защото щом се сбъднат мечтите, трябва да се родят нови мечти, нали?
Румяна Йорданова
учител по английски език
СОУ “Св. Климент Охридски”
Пловдив