352

Незнанието е проблем!

(Дата: 2011-03-15) || (Брой: 3/2011) || Автор: Дарби

Мнение на Кристине

Макар на всеки страничен наблюдател да му се струваше, че изложението е кротко, може би дори лениво мероприятие, на което просто разни представители на университети си седят спокойно по своите маси и отговарят на въпросите на неинформираното общество, тази представа беше твърде далеч от истината.

Лудницата започна още към 11ч: камери, светкавици, микрофони и групи от родители, хукнали с всички сили да се „образоват за образованието”. Колкото повече време минаваше, толкова по-многобройни ставаха посетителите, толкова повече растяха и опашките. Някои хора имаха бегла представа какво търсят и на къде са се насочили, но голям брой нямаха и идея какво ще открият при идването си тук. Някой чул от някого, на когото друг бил казал, че може би… какво? Лично аз бях забелязала, че и в училище нещата не стоят много по-различно. Учениците обсъждат помежду си разни общи предположения, смътни, несигурни сведения какво трябва да се прави, на къде трябва да се тръгне…, но станеше ли въпроса как, с какви средства, често мълчанието беше единственият отговор. Родителите пращат децата си на езикови курсове за различни, многобройни сертификати, без ясна визия какво ще правят след като натрупат този внушителен куп документи с общо взето не особено впечатляващи резултати. „Да има!”. За всеки случай. Пък после? Твърде много са и тези, които не знаят към кого да се обърнат, не знаят какви възможности могат да им бъдат предложени или че въобще някой може да им ги предложи... И това незнание е проблем. Определено е проблем.

Признавам, че и самата аз можех да се окажа в същата ситуация, ако една щастлива случайност не ме беше довела на миналогодишното изложение като асистент на „Дарби”. Не се знае колко време щях да се лутам, да се чудя от къде да започна, какво и как да направя. Информацията, която получавах от съучениците ми не беше особено полезна, защото твърде очевидно и те не бяха много наясно. Именно заради това смятам, че първата презентация, която беше изнесена в Салон № 6 в хотел „Radisson” в събота сутринта на Януарското изложение на Консултантска къща „Дарби” беше от особено важно значение за абсолютно всички, които присъстваха… и за жалост, и за онези, които не го направиха.  

Тя беше във връзка със сертификатите за кандидатстване в чужбина и, както се и очакваше, темата запълни почти всички свободни места. Говореше се за основно за IELTS и TOEFL, какво представляват, къде важат, какви са минималните изисквания от университетите, за да бъдеш приет. Въпроси имаше, естествено, предимно за форматите и давността на изпитите и след като всичко беше щателно разяснено, дойде ред и на следващата лекция – тази за мотивационните писма. Тъй като тези писма се изискват от почти всеки университет, и тук посетители имаше много. Аз също слушах с интерес за какво става дума и в края на презентацията доста от илюзиите ми за съдържанието на подобна творба бяха разбити на пух и прах.

В ранния следобед отидох отново да разгледам основната част от изложението, където атмосферата се беше нагорещила неимоверно в сравнение със сутринта. Представителите на масите на Холандия и Шотландия буквално изнемогваха в опитите си да се справят с огромните опашки, а не бих казала, че останалите скучаеха. Навсякъде имаше движение и навсякъде някой нещо обясняваше, нечия ръка драскаше бележки, а нечий въпрос се изясняваше. Купищата с бланки растяха, докато тези на рекламните материали изчезваха с шеметна скорост направо пред очите ми (Кипър бяха надминали себе си в това отношение със своите симпатични и много удобни торбички, пълни с брошури).
Търсех спокойни моменти по масите, за да успея да мина навсякъде. Знаех, че аз имах много въпроси и очаквах много отговори. Разбира се, само един от тях щеше да бъде моя, но нямаше как да го открия, ако не се разровех достатъчно дълбоко.
Тук беше мястото да го сторя…
В края на този ден, който премина като миг, си тръгнах с чувството, че съм получила повече от това, на което се бях надявала. Мисълта, че и вторият ден ще да се увенчае със същият успех не ме напусна дори и когато излязох от уютния хотел навън в прохладната януарска вечер.