153

Да даряваш увереност /Инициативата/

(Дата: 2009-01-20) || (Брой: 01 / 2009) || Автор: ДАРБИ

Защо решихте да получите средно образование в чужбина?
Виктор: Смятам, че нивото на средното образование в България е незадоволително, а и видях коренната промяна в брат ми, който замина година преди мен- сега е много по-организиран, по-усмихнат, по-позитивен. Разбира се, решението беше на цялото семейство, но аз не съжалявам.
Тома: Всъщност, бях изправен пред дилема. В ХІ-ти клас се разболях и имах две възможности пред себе си- да повтарям класа в България и завинаги да нося клеймото "повтаряч"-независимо по какви причини или да уча две години А Level в Англия. Избрах второто-явих се на изпитите и успях.

Как разбрахте за конкурса?
Мариана: Посетихме Европейското изложение "Отворени врати за образование в чужбина" през м. януари, но при толкова много хора не успяхме да споделим проблема си. Отидохме на консултация в офиса на "Дарби" и там ни дадоха жокер. А Level би осигурил конкурентна позиция на Тома. Получихме необходимите съвети в точния момент. Бяхме информирани за много и различни възможности. Първоначално се насочихме към друг колеж- по-престижен и Тома беше приет, но за съжаление, ректорът отказа да приеме българин след лошото поведение, демонстрирано от по-рано учило там българско дете. Нека всеки българин мисли за това как се представя в чужбина, защото това се отразява на всички. Всъщност мисля, че Бог си знае работата. Брук хауз е по-топъл колеж, по-близък до настройката на чужденците. Все пак това е бординг училище. За нас Дарби е необходимият, квалифициран и навременен партньор на родители и деца да намерят по-точен път за постигане на целите си при образованието на децата.

Какво преживяхте при първия си досег с новата среда?
Тома: Първите една- две седмици беше голям гърч-нови хора, нови разбирания, нови правила за движение.
Виктор: Въпреки че брат ми беше вече там, на мен не ми беше по-лесно. Всеки си има свои задължения.

Промениха ли се отношенията ви с приятелите ви в България?
Тома: Всъщност- не. По-голямата част от тях също вече учат в чужбина и ние поддържаме връзка по скайпа. Имам възможност да сравнявам.

Какви са условията в колежа?
Тома: Искам да кажа на всички да не очакват условия като в петзвезден хотел. Условията са добри-не са спартански, но няма нищо ненужно. Това ти помага да се концентрираш върху целта.

Как стигна до този начин на мислене?
Тома: Просто е- в България гледах много телевизия, а в колежа нямам телевизор. Има само в общата стая, а ти нямаш време да идеш до там и след две седмици вече си наясно, че той не ти е нужен. Като приказката за моркова и тоягата-първо някой държи моркова на тоягата пред теб, за да го следваш, а после сам започваш да си поставяш моркова пред себе си и да преследваш собствените си цели. Принуден си от обстоятелствата, докато се научиш.
Мариана: Може би аз преживях най-драматично първата ни среща с условията в училището. Вкъщи сме осигурили всичко за децата и изведнъж виждам една скромна стаичка с легло и бюро. Разплаках се и дори казах на съпруга ми, че искам да си взема детето. Но, когато го посрещнах на аерогарата след няколко месеца, видях свободен човек-изправен, усмихнат, спокоен. Тогава той ми каза:"Мамо, обичам България, но няма да приема отново зверското натоварване на психиката от агресията на околните".
Виктор: "Опознай родината си, за да я обикнеш!" Трябва да се отдалечиш и да си „починеш" от нея, за да я видиш и отстрани.

А вие-родителите, пораснахте ли?
Мариана: Не знам дали изразът е "пораснах". Има една песен на АББА-какво ще направиш с децата си. Идва момент, когато детето се отделя и става самостоятелно, а ти се питаш достатъчно ли си дал. Животът се случва, докато правим планове. Децата започват друг етап от живота си. Ти също трябва да навлезеш в нов етап.

Как се чувствате сега?
Тома: Като всички по-големи ученици живея в къща с още трима-четирима души. Всеки си има самостоятелна стая, но холът, банята и кухнята са общи. Хубавото е, че има правила-писани и неписани. Когато някой каже „имам да уча-не искам купон" купони няма. Миналата година, когато Симеон кандидатстваше в Кеймбридж няколко месеца се съобразявахме с това. Аз съм първият, който го видя с писмото, че е приет, в ръка. Много се радвам за него.

Усещате ли се като българска общност в колежа?
Тома: Да. Ние сме вече двайсетина души и си помагаме. В Ученическия съвет има трима българи и ние предложихме да се изготви списък от самите ученици кой в коя дисциплина е добър и може да помогне на другите в подготовката й, като посочи и начин за връзка.
Виктор: С англичаните е по-различно. Те са много практични. Не отпускат ресурс да се чувстваш като у дома. Имаш задача- изпълни я! Това е и позитивно, но и начин да свикнем с техните правила и начин на живот, както е навсякъде по-света -следваш правилата.
Тома: Любезни са, но поставят граници. За пръв път там чух преподавател да ме нарича "сър". Ти казваш как да се обръщат към теб и преподавателят приема и не коментира. Има взаимно уважение между учители и ученици. Има възможност за дискусия, но няма отстъпки. Има ред. Класовете са малки и всеки учител знае целите на учениците си и се съобразява с тях. Първото нещо, което те питат е какви други предмети учиш. Ние сме мотивирани да учим, ефективни сме и вървим напред.

Към каква специалност сте се насочили?
Тома: Ще продължа традицията. Родителите ми са юристи и ще следвам право.
Виктор: Икономика. За мен тя е като игра- можеш много да спечелиш.
Разделяме се с двете момчета и сме сигурни, че ще успеят. Те са получили и заслужили най-големия дар-увереност в себе си и за тях вече няма прегради.
И през май може да бъде Коледа! Всеки ден може да бъде Коледа!