В Германия функционират над 400 висши учебни заведения, отличаващи се с различен статут и ориентация на обучението. Как да прецените дали по-подходящата опция за Вас е класически университет или университет по приложни науки, особено ако се интересувате от специалности в сферата на инженерните, икономическите или социалните науки? Какви са основните разлики между тях?
Консултантите в областта на образованието съветват кандидатите първо да се запитат дали проявяват по-голям интерес към практиката или към теоретична основа. Когато един ученик има представа от професията, с която иска да се занимава след следването, това може да се приеме като знак, че обучението в университет по приложни науки е по-подходящо за него. Предметите, залегнали в програмите им, са много по-тясно ориентирани и насочени към конкретна сфера.
Една от първите разлики, които могат да се открият между двата типа учебни заведения, това е обхватът на специалностите. Определени научни направления се развиват или само в класическите или техническите университети. Такива са например медицината, философско-филологическите специалности, естествените и инженерни науки. От друга страна специалности като ландшафтна архитектура, автомобилно строителство или енология, както и от сферата на изкуствата – музика, театър, могат да се намерят предимно в университетите по приложни науки.
Отличителна характеристика е и фактът, че университетите по приложни науки не предлагат докторска степен, произлизащо от тенденцията за по-практическо обучение. Затова, ако Вие сте решили да развивате своя потенциал в научните среди и изследователската дейност, то задължително трябва да се насочите към класически университет.
От своя страна следването в практически университет е съпътствано много по-често от различни проекти и разработването на курсови работи. Задължително условие за преподавателския състав е да има поне пет години практически опит в индустрията.
Според изследване сред студенти, едно от предимствата на университетите по приложни науки е стриктната програма и учебния план, който се следва. За разлика от класическите университети, тук обучаващите се нямат възможности да избират учебните дисциплини и да моделират програмата според желанията си, тъй като тя е строго определена. Много често се случва студенти да отпадат от класическите университети поради това, че не могат добре да управляват и планират своята заетост. Данните сочат, че процентът на отпаднали студенти от университетите по приложни науки е съществено по-малък, което се дължи предимно на това, че програмата за съответната специалност и семестриалната заетост е предварително дефинирана.
Разбира се, не бива да се пропуска отбелязването на една съществена подробност при сравнението между двата типа образователни институции. Университетите по приложни науки подготвят основно кадри, които са готови да заемат своето място в дадена фирма веднага след завършване на образованието, но обикновено са подготвени за средни управленски нива, докато класическите университети традиционно подготвят кадри, които бизнесът предпочита да назначава на високи ръководни позиции.
В заключение на всичко казано до тук, трябва да отбележим, че решението дали да бъде университет по приложни науки или класически университет зависи най-вече от интересите на кандидат-студента. Освен това типът учебно заведение може да се смени при преминаването от бакалавърска към магистърска степен.