96 процента от Вселената все още не е изучена”. Това казва един от най-модерните учени на нашето съвремие – българинът Леандър Литов. Ръководителят на българския екип в ЦЕРН работи по проекти, които обещават да разкрият на човечеството загадки за произхода на Вселената и да дадат отговори за Х-Бозона и тъмната материя.
Дали работата в ЦЕРН е възможна мисия за младите български учени? И кой може да работи в микро полето на нанотехнологиите? “Взор” потърси отговорите:
Нанотехнологиите са една сравнително модерна наука, дефинирана през 1974 година, която разглежда под лупа процесите на миниатюрно ниво. Един нанометър се равнява на една милионна част от метъра и обикновено е съставляван едва от няколко атома, докато предметите с „нормален” размер се състоят от много хиляди.
Нанотехнологиите са изключително вълнуваща и революционна наука, която в момента е в процес на бързо развитие. Надеждите са тази наука да доведе до значителни иновации в медицината, екологията, информационните технологии и военното дело. Важни нанотехнологични открития, постигнати към момента, включват например наночастиците в слънцезащитните кремове, блокиращи вредните ултравиолетови слънчеви лъчи, както и самопочистващите се прозорци, импрегнирани с наночастици от титанов диоксид, които в
горещо и слънчево време разграждат мръсотията, която после се отмива от дъжда
Други потенциални иновации, до които нанотехнологиите се очаква да доведат, включват наночастици, които да доставят лекарства до определени зони в човешкото тяло, както и интелигентно облекло, което да може да следи например кръвното налягане или сърдечния ритъм. Наночастиците биха могли да обезвреждат опасни химикали и също да бъдат използвани в лазерна терапия, която да убива ракови клетки. Изглежда че възможностите са безкрайни.
Като всяка наука с голям потенциал за изследване и нанотехнологиите са с противоречива репутация. Идеята, че могат да бъдат създадени „нано” храни, се посреща с тревога, особено след скорошните спорове около експериментите с генно модифицирани храни. Идеите за нанохрани включват мляко с вкус на кола, за да бъде консумирано от повече деца, както и храни, подсилени с хранителни вещества, намирани в плодове и зеленчуци за хората, които не ядат достатъчно свежа храна. Също така, възможността за производство на оръжия чрез нанотехнологии буди тревога у много хора.
Нанотехнологиите обхващат много области на науката, в това число химия, физика, фотоника, биология и екология, заради което обучението в първата година на тази специалност е изключително широкообхватно. С увеличаването достъпността на науката и появата на нови открития, изглежда че нанотехнологиите имат светло бъдеще.
Някои от университетските програми по нанотехнологии са комбинирани с други сфери на науката, като например химия и физика, най-вече защото предметите им са неразривно свързани. Отделните университети притежават автономията да изграждат съдържанието на специалностите си по своя преценка, въпреки това ако изучавате Нанотехнологии много вероятно е следните предмети да са част от задължителната учебна програма:
Кариерни перспективи
Придобивайки академична степен в нанонауките, можете да задълбочите познанията си с допълнително обучение в следваща образователна степен. Кариерните перспективи най-често включват химичното инженерство, академичната работа, научната журналистика или кариера в огромно разнообразие от технологични компании по целия свят.
Ако желаете да проведете личната си консултация за Професионална ориентация, можете да се свържете с консултантите на ДАРБИ на телефон 02/988 10 92 или на електронен адрес: uniedu@darbi.eu