Отдавна са известни разликите между висшето образование в Европа от една страна и САЩ, Канада и Австралия от друга. Освен различната структура на обучение, високите академични такси във втората група страни винаги са били една от съществените разделителни линии. Защо обаче и някои страни в Европа се придържат към политиката на нулеви или ниски такси, а в други те дори целенасочено се повишават?
В последните години особено актуални като дестинации за висше образование станаха държавите, в които няма такси за обучение, като: Австрия, Германия, Дания, Швеция, Норвегия и Финландия. Според образователните експерти в тези страни, високите такси са социално неприемливи и лимитират възможностите за обучение на младите хора, в зависимост от социалния им статус. В скандинавските страни и Германия отсъствието на такси се възприема като инвестиция в бъдещето на страната и нейните кадри. Неслучайно често тези държави изкарват на преден план тезата за икономика, базирана на знанието. Разбира се, това не винаги е било така и до скоро в различните немски провинции имаше такси. Дебатът за тяхното премахване се водеше на политическо ниво, но огромна роля изиграха и протестите на младите хора. В резултат на това се стигна до ситуацията, в която всяка провинция получи право сама да определи политиката си, и след като повечето постепенно отмениха таксите, през 2014 година това вече е факт в цялата страна.
На различно мнение са експертите във Великобритания и някои други страни. Те защитават позицията, че качественото образование струва пари и това е инвестиция, която трябва да бъде добре преценена. Великобритания дори повиши таксите за университетско образование, но същевременнно запази и възможността за използване на заем за покриване на тази такса. Сходна е ситуацията и в Холандия, макар там нивата на разходи да са доста по-ниски от тези в Обединеното кралство. И тук мотото е, че доброто образование е инвестиция, която трябва да бъде добре обмислена, но държавата дава възможност,чрез студентските заеми, младите хора да имат равен шанс за обучение. След това, при завършване от тях се очаква да докажат своята конкурентоспосбност или доколко умно са използвали тази инвестиция. Ето защо, и в Англия, и в Холандия вече е много по-важно не дали следваш висше образование, а къде учиш -в колко класен университет и колко силен студент си.
В момента, дори числово, паритетът между страните, в които има такса за обучение и тези, в които няма, се запазва. Чия политика ще даде по-добри резултати, предстои да видим.