Тенденциите в развитието на световната политика и икономика в съчетание с възможностите, които „образованието без граници” разкрива, определят обучението в чужбина като много привлекателен и перспективен избор, а при правилна организация и планиране на кандидатстването  и приемът става напълно възможен. Обучението извън България обаче създава и нуждата от обезпечаване на стойностите за издръжка на студентите в съответната държава и всеки кандидат-студент трябва да има ясна представа по този въпрос, за да се подготви добре още преди заминаването.

Често търсен вариант за балансиране на бюджета е студентската заетост. Според последни статистики само през изминалите 2 години броят на работещите студенти във Великобритания е нараснал с 25%, което означава, че 8 от 10 студенти работят и учат едновременно по време на семестъра, за да подпомагат издръжката си. В Германия също се отчитат високи нива на студентска заетост – около 2/3 от всички студенти работят през семестъра, а по време на ваканциите броят им и количеството отработени часове значително се увеличават.

След приемането на България в ЕС постепенно отпаднаха и установените условия за работа, поставяни пред българските граждани. Към настоящия момент чуждестранните студенти от България са с равни на местните граждани права. Съответно във Великобритания и Германия студентите нямат формални ограничения във възможностите за работа, стига тя да се осъществява в рамките на 20 часа седмично. В Австрия и Холандия няма ограничение в броя часове на работа, но не е препоръчително с нея да се започва през първата година на обучение, тъй като следването в нова среда и на чужд език изисква известно време за адаптация, както и за опознаване и привикване с академичния живот и изискванията, поставени към студентите, от избрания от тях университет. В Белгия и Франция е задължително студентите да са се записали в университета преди започване на работа, като във всяка една от тези две държави има ограничение в броя на часове годишно за полагане на труд. Във Франция е разрешено по време на обучението да се работи не повече от 964 часа на година, а в Белгия – до 720 часа. Тези рамки важат отново само по време на семестрите, а през ваканциите няма задължителни ограничения.  В Люксембург, обаче, се държи през първата година на обучение студентите да се концентрират изцяло върху академичната подготовка и работата в този период е забранена. След това има възможност за работа и сключване на „студентски трудов договор”.

След като кандидат-студентите са проучили условията на студентски труд в държавите, от които се интересуват за продължаване на обучението си, е добре да се информират и за възможни сфери на работа и развитие като подготовка за тази нова стъпка в житейския им път.  Освен супермаркетите, баровете и кафенета, предоставящи платена работа за много студенти, има и други начини да се спечелят пари в брой. Ето накратко някои от опциите:

o      Работа в “call” център
Това е добър вариант за студенти, търсещи работа вечер или през почивните дни. “Call” център работните места във Великобритания обикновено се разпределят чрез агенции за набиране на персонал. Заплащането най-често е между £ 6.50 и £ 9 час.

o    Студент посланик на университета си
Повечето университети предлагат на част от студентите си схеми за подпомагане на бюджета по време на обучението. Работата е гъвкава и разнообразна, и включва отговорности по представяне н университета в дни на отворени врати, университетски панаири за набиране на студенти и летни училища. Студентите също могат да бъдат наемани на работа, за да помагат с университетските административни задачи.

o    Участие в онлайн проучвания
Попълването на онлайн анкети няма да Ви направи богати, но те могат да осигурят малко допълнителни джобни пари, ако попълните достатъчно.

o    Продажба на учебници и записки онлайн
След като студентите  са завършили първата си година и вече не се нуждаят от записките си, те могат да ги продават на студентите от  следващия випуск чрез различни електронни сайтове подобни на „Notesale”.Студентите биват данъчно облагани по същия начин, както и всички останали граждани, ако доходът им годишно надхвърля  £ 10 600 английски лири във Великобритания например.