05 / 2007 -
28/03/2025 15:31
ИЗДАНИЕ НА ДАРБИ - ВАШИЯТ КОНСУЛТАНТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ В ЧУЖБИНА
ГЛАВНА СТАТИЯ - АРХИВ
Европейското пространство за висше образование: инвестиция в бъдещето
(Дата: 2007-05-01) || (Брой: 05 / 2007) || Автор: ДАРБИ
(Дата: 2007-05-01) || (Брой: 05 / 2007) || Автор: ДАРБИ
През 1999 г. в Болоня с подписването на т.н. Болонска декларация от 29 държави - Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Испания, Швеция, Конфедерация Швейцария, Великобритания се постави началото на създаването на Единно европейско образователно пространство/.
Жизнеспособността и силата на всяка цивилизация може да бъде измерена с привлекателността, която нейната култура оказва на други страни. Ние трябва да гарантираме, че европейското висше образование ще бъде привлекателно за останалата част на света в степен, равна на забележителните му културни и научни традиции.
Болонската декларация отбелязва основната задача, която стои пред образователната система на Европа – да се повиши конкурентоспособността на европейските системи за висше образование на международно ниво.
“Европа на познанието се възприема като фактор на човешкото и социалното развитие и като необходим елемент за засилване и обогатяване на европейското самосъзнание. Самосъзнание, което е в състояние да даде на своите граждани необходимите познания за посрещане предизвикателствата на новото хилядолетие, едновременно с убеждението за необходимостта от споделянето на общи ценности и принадлежност към общо социално и културно пространство.
От “Булонската декларация”
Европейското пространство за висше образование: инвестиция в бъдещето
ас. д-р Светла Бонева
В тази разработка са разгледани същността, целите и задачите на Болонската декларация за изграждане на единно пространство за висше образование / ЕПВО/ и ролята на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ) и декларацията от Глазгоу 'Силни университети за силна Европа' в този процес. Анализирани са основни документи за изграждането на ЕПВО, за да може то да отговори на нуждите на обучението през целия живот и да повиши значението на европейското висше образование в света.
1. Болонската декларация за изграждане на европейско пространство за висше образование / ЕПВО/
Европа на познанието е фактор за социално развитие, засилване на европейското самосъзнание, развитие на устойчиво, демократично общество, подготвя своите граждани да споделят принадлежността си към нейното общо социално и културно пространство.
Осъзнаването на тези съображения води до подписването на Сорбонската декларация от 25.05.1998 г. Тя посочва централната роля на университетите за развитието на европейските културни измерения, лансира създаването на ЕПВО и подчертава неговата роля за засилване на мобилността, устройването на работа и цялостното развитие на Европа.
Реформите във висшето образование в ЕС, идеята за създаването на ЕПВО и желанието на университетите да участват в този процес водят до приемането на Болонската декларация от 19.06.1999 г.
Основната цел на Болонската декларация е да се повиши конкурентоспособността на европейското висше образование на международно ниво посредством изграждането на ЕПВО до 2010 г. Жизнеспособността на всяка култура се измерва с привличането, което тя оказва на други страни. Декларацията поставя целта европейското висше образование да стане привлекателно за останалата част на света в степен, равна на забележителните му културни и научни традиции.
Болонската стратегия посочва шест основи дейности за изграждането на ЕПВО и засилване значението на европейското висше образование в света:
1. Изграждане на ясни и съпоставими системи на висше образование чрез въвеждане на еднотипно дипломно приложение с цел повишаване конкурентно-способността на висшето образование и шансовете за намиране на работа в Европа.
2. Въвеждане на система от два цикъла - достъпът до втория изисква успешно завършване на първия, чиято продължителност е най-малко три години. Образователната степен бакалавър, получена след първия цикъл дава определена квалификация и достъп до пазара на труда в ЕС. Вторият цикъл включва магистърска и/или докторска степен, както е в редица европейски страни.
3. Въвеждане на система от образователни кредити, подобна на Европейската система за трансфер на кредити с цел засилване на студентската мобилност. Кредити могат да се получават и извън системата на висшето образование, включително при учене през целия живот в случай, че те се признаят от съответните висши училища.
Жизнеспособността и силата на всяка цивилизация може да бъде измерена с привлекателността, която нейната култура оказва на други страни. Ние трябва да гарантираме, че европейското висше образование ще бъде привлекателно за останалата част на света в степен, равна на забележителните му културни и научни традиции. Болонската декларация отбелязва основната задача, която стои пред образователната система на Европа – да се повиши конкурентоспособността на европейските системи за висше образование на международно ниво.
“Европа на познанието се възприема като фактор на човешкото и социалното развитие и като необходим елемент за засилване и обогатяване на европейското самосъзнание. Самосъзнание, което е в състояние да даде на своите граждани необходимите познания за посрещане предизвикателствата на новото хилядолетие, едновременно с убеждението за необходимостта от споделянето на общи ценности и принадлежност към общо социално и културно пространство.
***
„Независимостта и автономията на висшите училища означават, че висшето образование следва непрекъснато да се адаптира към променящите се изисквания, обществените нужди и напредъка в областта на науката.”От “Булонската декларация”
Европейското пространство за висше образование: инвестиция в бъдещето
ас. д-р Светла Бонева
В тази разработка са разгледани същността, целите и задачите на Болонската декларация за изграждане на единно пространство за висше образование / ЕПВО/ и ролята на Европейската асоциация на университетите (ЕАУ) и декларацията от Глазгоу 'Силни университети за силна Европа' в този процес. Анализирани са основни документи за изграждането на ЕПВО, за да може то да отговори на нуждите на обучението през целия живот и да повиши значението на европейското висше образование в света.
1. Болонската декларация за изграждане на европейско пространство за висше образование / ЕПВО/
Европа на познанието е фактор за социално развитие, засилване на европейското самосъзнание, развитие на устойчиво, демократично общество, подготвя своите граждани да споделят принадлежността си към нейното общо социално и културно пространство.
Осъзнаването на тези съображения води до подписването на Сорбонската декларация от 25.05.1998 г. Тя посочва централната роля на университетите за развитието на европейските културни измерения, лансира създаването на ЕПВО и подчертава неговата роля за засилване на мобилността, устройването на работа и цялостното развитие на Европа.
Реформите във висшето образование в ЕС, идеята за създаването на ЕПВО и желанието на университетите да участват в този процес водят до приемането на Болонската декларация от 19.06.1999 г.
Основната цел на Болонската декларация е да се повиши конкурентоспособността на европейското висше образование на международно ниво посредством изграждането на ЕПВО до 2010 г. Жизнеспособността на всяка култура се измерва с привличането, което тя оказва на други страни. Декларацията поставя целта европейското висше образование да стане привлекателно за останалата част на света в степен, равна на забележителните му културни и научни традиции.
Болонската стратегия посочва шест основи дейности за изграждането на ЕПВО и засилване значението на европейското висше образование в света:
1. Изграждане на ясни и съпоставими системи на висше образование чрез въвеждане на еднотипно дипломно приложение с цел повишаване конкурентно-способността на висшето образование и шансовете за намиране на работа в Европа.
2. Въвеждане на система от два цикъла - достъпът до втория изисква успешно завършване на първия, чиято продължителност е най-малко три години. Образователната степен бакалавър, получена след първия цикъл дава определена квалификация и достъп до пазара на труда в ЕС. Вторият цикъл включва магистърска и/или докторска степен, както е в редица европейски страни.
3. Въвеждане на система от образователни кредити, подобна на Европейската система за трансфер на кредити с цел засилване на студентската мобилност. Кредити могат да се получават и извън системата на висшето образование, включително при учене през целия живот в случай, че те се признаят от съответните висши училища.
ЗА КУРСИСТИ, КОИТО ТЪРСЯТ СЕРИОЗНА IELTS, TOEFL, SAT, FCE, CAE ИЗПИТНА ПОДГОТОВКА
(Дата: 2014-04-14)
(Дата: 2014-04-14)
Помощ от ДАРБИ за кандидатстване в чужбина
(Дата: 2013-10-14)
(Дата: 2013-10-14)