2/2013 - 15/08/2020 22:10

ИЗДАНИЕ НА ДАРБИ - ВАШИЯТ КОНСУЛТАНТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ В ЧУЖБИНА

                          


 

 

 

 




ЕЗИКОВИ КУРСОВЕ - АРХИВ

528
Повече езикови ваканции- по-голяма увереност!!!

(Дата: 2013-02-14) || (Брой: 2/2013) || Автор: Дарби



 Летните езикови ваканции винаги са предизвиквали интереса на родителите-важно е да се използва лятото за подобряване на езиковите умения. Особено атрактивни са груповите езикови вакации, защото за родителите е важно да знаят, че има кой да се грижи за децата им. Не е лесно да си ръководител на група-отговорностите са много, неизвестността голяма, но сигурността, която дава наличието на групов лидер е незаменима.

Една от предпочитаните дестинации е Ийстбърн - град в източен Съсекс, на южния бряг на Англия, между Брайтън и Хейстингс. St. Bede’s School е пансионатно училище за средно образование. Разположено е на скалисто възвишение в края на града с великолепна гледка към целия залив. Основано е през 1895г и дава усещането за семеен дом и сигурност. Разполага с отлични условия за обучение и практикуване на различни видове дейности - има плувен басейн, танцово студио, игрища и театрална зала.

За своите преживявания през лятото на 2012г. ни разказа ръководителят на групата – Радина Даскалова:

„За първи път отивах в Ийстбърн. За първи път с толкова отговорност на плещите – девет момчета и момичета. Осемнадесет родители, които с приветлива изпитателност или изпитателна приветливост ( и с пълно право! J) щяха да ме посрещнат и изпратят на летище София. Мислих дълго преди да приема тази мисия, сега дълго ще си спомням своите девет малки учители. От децата имаш много да учиш, стига да не си мислиш, че си безвъзвратно пораснал и поумнял.

 И така, 8-ми юли, терминал втори – най-малката е на осем, най-големият – на тринайсет. На някои очите им вече са пълни със сълзи, други (не непременно момчета) мъжки понасят прегръдките на раздяла с мама и татко. Не знаех какво ме очаква. Знаех само, че очите и ушите ми трябва да са като високочестотни радари – та, нали, мислех си, ще дойде време за разходки из улиците на Ийстбърн или Брайтън, или Лондон, или което и да е от другите места, които са включени в екскурзионната програма.
Ала беше  друго яче. Екскурзии имаше, но в Ийстбърн бяха помислили за всичко – бях помощник на персонала, съдействах им в общуването с децата, но големият страх от голямата отговорност бързонамаля, защото имахме на разположение много млади, търпеливи, ентусиазирани помощник-учители.

А на децата им харесваше – да, понякога им домъчняваше за дома, но повечето от тях вече имаха пътувания зад гърба си. А и програмата в училището беше и полезна, и интересна – езиковите уроците сутрин, спортните игри, часовете по изкуство и филмови прожекции - следобед. И най-вече, каквото и да си говорим, общуването с децата от други националности е ценна школовка. Виждах, че с времето някои от тях все по-лесно влизат в контакт с чуждестранните си връстници - колкото повече езикови ваканции имаш зад гърба си, толкова по-уверен ставаш. Повечето не се отказваха в опитите си да преодолеят езиковата преграда и това искрено ме радваше.


Освен езиковите различия, май и тези в националните кухни караха децата да се замислят. Накрая единодушно решихме, че е нормално леко безсолните ястия на домакините да ни идват някак бледи, на нас - балканците, свикнали на далеч по-щедро подправени гозби. Решихме също, обаче, че това май, май си е и далеч по-здравословно. И накрая всички се научихме да ядем задушени зеленчуци на корем. Или почти! 


Изпратиха ни със същата грижа, с която ни посрещнаха – автобусче с весел и услужлив шофьор и придружител от училището, който не ни остави, докато не дойде време да се качим на самолета. А до това време на децата хем им се искаше вече да са в България при мама и татко, хем не им се тръгваше от китния, спокоен Ийстбърн и кацналото на скалите училище, обърнало лице към морето, а гърба си опряло в зеления хълм с дивите зайци. 

Питате ме дали бих поела отново същата задача. Веднага отговарям - с такива зрели за възрастта си млади хора – винаги! Колко е хубаво да те потърсят за съвет, да споделят, да настояват да им кажеш ‘лека нощ’, да те разбират, когато обясняваш, че да си толерантен към другите означава да уважаваш себе си. Браво, родители, за възпитанието, което сте дали! Благодаря! „


175
Удължени срокове за кандидатстване във Великобритания – прием 2016
(Дата: 2016-02-02)
164
ЗА КУРСИСТИ, КОИТО ТЪРСЯТ СЕРИОЗНА IELTS, TOEFL, SAT, FCE, CAE ИЗПИТНА ПОДГОТОВКА
(Дата: 2014-04-14)
152
Помощ от ДАРБИ за кандидатстване в чужбина
(Дата: 2013-10-14)



Copyright @ 2007-2011 Vzor.org by Developers.bg
Последно обновяване на сайта: 5/04/11