595

Скандинавия -все по-привлекателна и нова образователна дестинация за българските студенти

(Дата: 2013-11-21) || (Брой: 11/2013) || Автор: Дарби

     Всички познаваме Пипи Дългото Чорапче и Емил от Льонеберия. Чуваме и четем за родината на дядо Коледа, но познаваме ли Скандинавия отвъд  нейните приказки и легендите за северния студ? В последните години все повече български ученици избират тази дестинация за висше образование . Първата и най-сериозна причина за това е липсата на такси за обучение, която се допълва от статута на тези страни като високоразвити социални държави, без ограничения и забрани за работа. И докато Дания е все по-позната за нас с нейните силни специалности по дизайн, изкуства и технологии или инженерни науки, то Швеция , Финландия и Норвегия са все още нова образователна дестинация за българските студенти.

    Според различни изследвания финландската образователна система е на първо
място в света, а по данни на Световната банка Швеция е номер 1 в света като икономика базирана на знанието. Швеция е и една от страните, които отделят най-много средства за изследвания и висше образование, а университети като Lund и Uppsala са сред най-старите и най-добрите и до днес в света. Това е държавата, в която има много и елитни програми по бизнес и икономика, международни отношения и компютърни науки. Не само заради своето историческо минало, но и заради високите си образователни стандарти, родината на Астрид Линдгрен е приемана като лидер на Скандинавия. Това е страната-пионер в life science обучението на английски език в Европа. Магистърските програми тук също се оценяват високо, заради изключително добре включения практически елемент и отлично ниво на компетентност, което дават.

    Това, което обединява скандинавските страни и най-вече Швеция и Финландия е силата на техните образователни системи и пословичния факт, че тук и по-малките и по-големите обичат да ходят на училище. И двете системи поставят ученика и студента в своя център - обучението се структурира и променя според неговите нужди и цели. Няма единни държавни образователни стандарти по всеки предмет, а се залагат индивидуални програми и цели, с които всеки да постигне своя стандарт и академичен максимум. Не оценяването е водещо, а способността да се прилагат знанията на практика- в проекти или изследователски фокус групи. Благодарение на това системата запазва своята гъвкавост и преподавателите имат право да нанасят промени в програмата според нивото и нуждите на техните ученици и студенти.

     За сметка на либералния подход в многообразие на обучението, изискванията и правилата за прием за много строги. Шведските университети са сред малкото, където приема се извършва най-вече на база вече получена диплома, но затова пък има две възможности за започване на обучението всяка година -през септември и януари. Във Финландия всички институции имат приемен изпит, който е задължителен. Единствено Норвегия запазва децентрализиран подход при прием и всеки университет сам определя критериите си, но там все още са рядкост бакалавърските програми на английски език. За сметка на това, магистратура в Осло или Берген е сред най-уважаваните от бъдещите работодатели.